19. Българският дух на Македония при разгрома на Югославия
A) Образуване на Български Акционни Комитети


Още в първите дни на разгрома на кралска Югославия във всички градове на Македония под бившата сръбска югославска власт спонтанно и масово започна изграждането на български акционни комитети. Това беше открита манифестация на българския народностен дух на Македония.

Още в хода на войната група активни българи от разни градове на Македония отправят на почти книжовен български език апел до мобилизираните войиици от Македония да не се жертвуват за омразната им Югославия, а да се предават на настъпващите германски войски, тъй като с разгрома на Югославия се отваря път за освобождението на Македония. В него между другото се казва:

"Македонци! За вас няма нищо по-свято от свободата. За нея вие сте пролели вече реки от кръв. Удари часът, за който мечтаехте от десетилетия. Освободете се от омразното сръбско иго. Скъсайте веригите... Затова ние ви поканваме да се без колебание веднага предадете на освободителите... така, както сте във войничките си дрехи... Да живее свободна Македония!
Вашите сънародници: Спиро Китинчев, Благой Поппанков, адвокат, Михаил Михайлов, търговец, Тома Дрангов, търговец, д-р Кирил Кавадарков, лекар, Доротей Стойнов, Маноил Джиков, Зафир Джиков, търговец, инж. Томе Кленков от Св. Николе, Славе Андреев, адвокат в Тетово, Ицо Ризов, индустриалец в Битоля, инж. Константин Ванов от Велес, Борис Попев, търговец от Прилеп, Васил Карчев, книжар от Струмица, Христо Гроздев от Щип". Първите осем души са от Скопйе.


Тоя апел след падането на първите градове в германски ръце се прочита по радиото и бива чут по цяла Югославия. Той изигра своята роля, тъй като подписалите апела са лица познати на цяла Македония като видни граждани и дейци срещу сърбите {Налице е факсимиле от този апел}.

Македонските българи по инстинкт са чувствували, че отдавна въжделеното време вече настъпва. Тоя инстинкт е бил спонтанно проявен от майките, които при изпращането на децата си на война през плач ги питали: "Носиш ли си бяла кърпичка?", имайки предвид момента, когато ще се предават, за да не гинат за чужда кауза.

Всичко това е хванало място. Македончетата са се предавали с възгласа "булгар македон", т.е. ние сме македонски българи и нямаме нищо общо с държавата, които насила ни е пратила да я браним. И били пощадени. Някои сръбски офицери правели всичко възможно, за да ги накарат да се бият, но в отговор са получили куршум. Особено в това отношение са се проявили някои щипяни. Един от тях е Добре Васков от Щип.


За освобождението на тия предали се македончета били образувани акционни комитети от местното население под името "Български акционен комитет". Пръв почин за такъв комитет е направен в Тетово, където били съсредоточени хиляди пленници от Македония. Начело на акцията застанал местният адвокат Никола Павлов Бутика, бивш член на ММТРО и водач на местните българи. Образуван е първият български акционен комитет със задача да организира всенародна помощ за помагане на македонските пленници с храна и дрехи и да съдействува пред германците или италианците за освобождението им от плен като българи. С това бива направена първата стъпка за издигане на българското население като освободен от сръбско робство фактор, който законно иска да поеме в ръдете си гражданската власт (общинското управление, полицията, жп администрацията, снабдяването и пр.) до създаването на редовна власт.

По примера на Тетово започва образуването на български акционни комитети в останалите градове с център Скопйе, който се оформя като български централен акционен комитет за Македония още на 13 април 1941 година. (Виж Йован Павловски, "Студената како последен пораз", 1976, Тетово, с. 31).

Специално в Скопйе започва и борба за отнемането на властта от ръцете на запазената от германците сръбска администрация начело със сърбина кмет Йованович и неговия помощник-кмет – турчина Кемал Рустем бег. Българите се надигат и искат да вземат общината в свои ръце. Официални данни за тази борба намираме в протоколите по съдебния процес срещу видния скопски гражданин Спиро Китинчев – борец срещу сръбския режим и по-сетне през цялото време на българско управление в Македония (1941 – 1944) кмет на града. Както ще видим от друга глава, Китинчев бе съден от сърбомакедонския съд в Скопйе през 1945 г. след установяването на македонската власт в града. Пред съда Китинчев разказва как населението е протестирало пред германските военни власти, че начело на гражданското управление все още стоят сръбски органи, които са реагирали срещу българските прояви на населението. В споменатата по-горе книга на Йован Павловски, стр. 46, намираме цитирани показанията на скопския българин Блажо Гавазов, също подсъдим в същия процес, по този въпрос:

"След капитулацията (на Югославия, б.н.) тук трябваше да дойде българска власт. Ние, които се чувствувахме българи, пеехме песента "Гордей се, майко Българийо", а когато дойдоха германците, някои от нас изтъкнаха български знамена на къщите. Кемал Рустем бег, който беше помощник-кмет на общината, ни забрани да изтъкваме български знамена, но ние неколцина организирахме манифестация начело със Спиро Китиннев и германците ни позволиха..."

Самият Китинчев разказва по-обширно. Възмутеното от сръбското самовластие население навлязло в общината и карало него, като най-популярен българин и ценен от целия град, да застане начело на градското управление с възгласа: "Хайде седни на това място!". Но тъй като Китинчев възразил, че това не е начин за заемане на властта при наличие на нов военен господар на положението, трябвало да се върви при германския комендант. Върху това Китинчев разказва:

"Решихме да образуваме една делегация и да отидем да протестираме пред германския военен комендант. Делегацията се състоеше от мене, д-р Божидар Христов, д-р Никола Андонов, д-р Димитър Железаров, Благой анчев и други около 12 – 13 души... Отидохме повторно... защото общината все още се намираше в сръбски ръце. Искахме властта да се даде на скопяни. Прие ни един офицер... адютант на коменданта, който запита кого мислим да предложим за кмет. Всички присъствуващи тогава единодушно предложиха мене... Няколко дена след това бях извикан в комендатурата, където комендантът чрез преводача ми съобщи, че ме назначава за представител на българския елемент в Скопйе в кметството на града..." (Германците са имали предвид, че в Скопйе има сърби от Сърбия, колонисти, както и кореняци турци). Горното цитираме по книгата на Павловски, стр. 46 – 47.

Втората задача на акционните български комитети след временното заемане на гражданската власт е била да подготвят посрещането на българските войски. Следователно акционни комитети бързо се образуват и в останалите градове на Македония, заета от германците.

Колко голям е бил ентусиазмът на местното население при учредителните събрания личи дори в случайно запазените протоколи, изпъстрени със стотици подписи на първите хора на селището. Тук ще дадем една извадка от протокола на събранието в малкия градец Струга, родното място на братя Миладинови, който остана докрай под итало–албанска окупация и не видя български войски.

"Протокол No 1 на учредителното събрание на местния български акционен комитет за град Струга и околията. При стечение на много българи от град Струга на 21 април т.г. (1941) след разисквания, станали с небивал ентусиазъм и възторг, в град Струга се основа МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ за град Струга и околията... " След това се предава накратко речта на инициаторите за свикването на събранието, но техните имена няма да споменем, защото са още живи, макар и тежко пострадали от Титовите органи след четири години. В протокола е отбелизано и следното: "Речта на ... бе посрещната с ръкопляскания и "ура" за свободна Македония, за Велика България, обединена..."

Този протокол е исторически документ за българщината в един град, който се озовава под нова тирания – на италианците, които забраниха всяка проява на българска народност в окупираните от тях територии на Македония. Налице е фотокопие на тоя документ.

Що се отнася до другите градове на Македония, заслужава да отбележим състава на Битолския български акционен комитет, както го намираме публикуван във в. "Зора" бр. 6566 от 6 май 1941. В него са влезли представители на стари видни български семейства и на заслужили в революционните борби дейци, 43-ма на брой. Ще изредим някои от тях, познати на цяла Македония, още повече, че след изтеглянето на българските власти от Македония през септемири 1944 г. почти всички отидоха в затвора и бяха осъдени на тежки наказания и дори някои и на смърт.

Д-р Борис Светиев – председател, Петър Пецаков – подпредседател, търговец, Сотир Тренчев – адвокат, секретар, Стефан Трайков – търговец, касиер, и Стефан Светиев – подсекретар. Съветници: Ахил Димитров Чальовски – аптекар, С. Козарев – земеделец, Благой Давков – търговец, Михаил Франгов – аптекар, д-р Кочо Ангелаки Робев, Тома Кьосе-Димитров – съдебен чиновник, Давид Коларов – колар, Тръпко Тръпчея – чиновник в общината, Петър Михайлов – досегашен капитан първа класа от генералния щаб на югославската армия, Боне Нечев – общински чиновник, Владо Ризов, Христо Ризов, Зафир Ошавков, Бойко Секулов и др. – търговци, на брой 43 души.

От цитираната книга на Павловски, стр. 37, узнаваме имената на председателите на българските акционни комитети и в другите градове, както следва: "Във Велес – Лазар Кръстев, в Ресен - Кръсте Трайков, стар войвода, почитан в цяла Преспа, в Битоля – Борис Светиев, в Кочани - поп Глигор, в Щип – Димитър Хаджиглигоров, в Прилеп – Милан Небреклиев и пр."

Не е необходимо да сочим други имена на дейци в останалите, неспоменати селища на Вардарска Македония. От вече казаното както и от следващите описания на посрещането на българските войски в цялата освободена страна става несъмнено, че навред местните българи са се надигнали веднага и направили първите сигурни стъпки на отърсващи се от непоносимото сръбско иго.