Братя,
Аз съм от Лерин, от години живея в Австралия. Тук срещам и млади кора от София и от други краища на България. Разговаряме с тях за всичко. Но виждам, че у тях народното е замряло. Те нямат хабер за нас, дето още имаме корени в Гърция. Нямат хабер за гръцката политика към нас, за гръцката злоба срещу нас. Горко на нашите от Костурско, Воденско, Драмско, Серско. Не разбирам, братя, каква ви е политиката там, в България. Мое мислене е, че всеки народ трябва да знае кои са му приятелите и кои - враговете. Какво е положението на нашите в Гърция? Лошо, братя. И Вие трябВа да знаете това. Аз ще ви разкажа, доколкото мога, за това какво правят гърците с нас.
Разберете едно: гърците много се плашат от българите. Най-големите врагове сме им ние. Колко избиха, колко изселиха, колко претопиха и все този страх. И сега цялата им политика е насочена към това: да ни затриват.
Още когато Караманлис дойде за първи път на власт, измисли детските градини. В тях започнаха да събират малечките ни деца и да ги учат на гръчки. Сакаха да им внушат забрана към нашиот език. Бабите и дядовците, които досега не бяха научили гръчкия, бяха принудени да го учат, защото децата не сакаха да сборуват по нашенски и у дома. Там, в детските градини, им внушават дека българският език е варварски. Ние сакаме да предпазим децата си от тази асимилация.
Голямо е притеснението, което имаме от гърците. Те държат сметка за всяка девойка от нашите семейства. С пари, с икономически натиск, заплахи те правят всичко възможно да оженят момичето за грък.
Всички момчета от нашите, като отидат войници, ги разпращат по най-далечните острови. Там главната задача на офицерите и генералите е да задомят нашите момчета за гъркини. По това се мерят заслугите на гръцките офицери към Гърция.
Още като бях в нашенските места, ми попадна документ, подписан от брата на Караманлис, който също бе голям човек във властта. Според този документ местните общини се заставяха да не дават работа на българите по месторождение, а да ги изпращат на работа по островите, а по нашите места да заселват гърци, които на всяка цена трябвало да се женят за българки.
Стига се дотам, че на гъркиня, която реши да се ожени за наше момче, държавата й подарява къща или апартамент.
А какво правят с нашите земеделци селяни. Тяхното мляко и тяхното месо се изкупуват на два пъти по-ниски цени, отколкото във вътрешността на страната.
Същата политика на отсяване се води и с децата, които искат да учат във висша школа. Аз саках да уча археология, но гърците не позволяват на българите да се занимават с история. Страхуват се да не научим истината. Сякаш не я знаем.
За нас най-важното сега е езикът. Той ни учи кои сме, какви сме. Ние сакаме да запазим децата си за езика. Загубим ли ги тях за езика, загубени сме и ние.
Сега ке се върна и малко назад. От татко ми го зная. Нашите голяма надежда са имали в България. На четири пъти България ни надигаше и четири пъти ни оставяше да ни колят гърците. Нашите чакаха през 1912 г. Чакаха през 1922 г. Когато се надигнаха нашите във Воден, Костур и Лерин, ни напуснаха. През 1944 г. - също. България се оттегли и след това натовариха местните българи на кораби и ги изпратиха по островите да умрат и да се претопят. Да не говорим за 1949 г., когато България отказа да приеме хората ни, пострадали в гражданската война. През всичкото това време нашият местен народ очакваше помощ от България. Правихме арки да посрещнем цар Борис III, но не го дочакахме.
В тази страна ние израснахме като македонци, но от майките и бащите си знаехме, че сме българи. Ние сакаме обединена Македония, но без граници с България. Разберете, че народът ни не се интересува как ще се нарича - българи или македонци, за нас това е едно и също. Народът сака да се отърве от гърка.
Ще ви разкажа една много важна случка. Кога си бев още по нашите места ми казаха, че гръцките комунисти се борили за равноправие и справедливост. И ние, няколко човека, за да се запазим като българи, решихме да се запишем в комунистическата партия. Когато ни приемаха, се събраха повече от 500 човека. Ние им рекохме дека сакаме да учим на язика си и дека е добре да имаме затова учители от България. Петстотин гърла ревнаха като люто ранен звяр. Казаха ни: "Ще ви изхвърлим през прозореца!" И ни изгониха.
Та вие, братя, разберете: партиите в Гърция могат да се карат помежду си и да приемат всички: и цигани и албанци и куцовласи, и арменци, и евреи, но българи не признават. Срещу българите партиите забравят всички кавги и се обединяват. Това е.
Когато Атина реши да упражни натиск върху някой непокорен българин, тя го прави с различни средства. Натиск полицейски - бой, арест, или кола ще го блъсне, или ще му изчезне детето, или той самият ще изчезне, докато го принуди да се изсели или да се погърчи
Такава е картината, ама вие, в Бъглария, както виждам, хабер нямате от тези неща. Ех, братя, братя...