|
Автор: koмитa (български)
Хайде да вземеш да отговаряш на поставените от мен въпроси, че този път такъв шут ще ти бия, че и папата няма да те спаси.
Комита (български), първо ще те помоля, да престанеш да ме обиждаш, да ме наричаш турчин и да ме заплашваш със саморазправа.
Я по-добре кажи, ти ли постваш тези „дописки”:
Похвално е, че изкарваш на показ с какво се занимават членовете на Вътрешно Македонската Революционна Организация - Българско Национално Движение , чиято реклама нескпосано се опитваш да правиш в клуба.
Относно прословутите ти „въпроси”, искам да ти напомня, че аз пиша във форум на Dir.bg, а не съм на разпит в отдел “Следствен” на ДС за да ти давам отчет и обяснение за всяка моя мисъл и убеждение .
А ето и отговорът ми на тези твои т. нар. „въпроси”:
РАМКОВА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА
ЗАКОН за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства Обн., ДВ, бр. 18 от 26.02.1999 г.
Член 1
Защитата на националните малцинства и на правата и свободите на лицата, принадлежащи към тези малцинства, е съставна част от международната защита на правата на човека, и като такава представлява област на международно сътрудничество.
Член 2
Разпоредбите на тази рамкова Конвенция следва да бъдат прилагани добросъвестно, в дух на разбирателство и търпимост и в съответствие с принципите на добросъседство, приятелски отношения и сътрудничеството между държавите.
Член 3
1. Всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има право свободно да избере да бъде разглеждано или да не бъде разглеждано като такова и никакви неблагоприятни последици не произтичат от този избор или от упражняването на правата, които са свързани с този избор.
2. Лицата, принадлежащи към национални малцинства, могат да упражняват правата и да се ползват от свободите, произтичащи от принципите, провъзгласени в настоящата рамкова Конвенция, самостоятелно, както и съвместно с други лица.
Член 4
1. Страните се задължават за гарантират на лицата, принадлежащи към национални малцинства, правото на равенство пред закона и на равна защита от закона. В това отношение, всяка дискриминация, основаваща се на принадлежност към национално малцинство, е забранена.
2. Страните се задължават да приемат, където е необходимо, подходящи мерки с оглед поощряване във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот на пълно и ефективно равенство между лицата, принадлежащи към национално малцинство и тези, принадлежащи към мнозинството. В това отношение, те надлежно отчитат специфичните условия на лицата, принадлежащи към национални малцинства.
3. Мерките, приети в съответствие с алинея 2, нe се разглеждат като акт на дискриминация.
Член 5
1. Страните се задължават да поощряват условията, необходими за лицата, принадлежащи към национални малцинства, за да поддържат и развиват своята култура, и да съхраняват съществените елементи на своята идентичност, а именно своята религия, език, традиции и културно наследство.
2. Без това да накърнява мерките, предприети в осъществяване на своята обща интеграционна политика, Страните се въздържат от политики или практики, целящи асимилирането на лица, принадлежащи към национални малцинства, против тяхната воля и защитават тези лица от всяко действие, целящо такава асимилация.
Член 6
1. Страните насърчават дух на търпимост и междукултурен диалог и предприемат ефективни мерки за поощряване на взаимно уважение и разбирателство и сътрудничество между всички лица, живеещи на тяхна територия, независимо от етническата, културна, езикова или религиозна идентичност на тези лица, особено в областта на образованието, културата и средствата за масово осведомяване.
2. Страните се задължават да предприемат подходящи мерки за защита на лицата, които могат да бъдат подложени на заплахи или дискриминационни действия, враждебност или насилие в резултат на своята етническа, културна, езикова или религиозна идентичност.
Член 7
Страните осигуряват уважение за правото на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, на свобода на мирните събрания, свобода на сдружаването, свобода на изразяването и свобода на мисълта, съвестта и религията.
Член 8
Страните се задължават да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има право да изповядва своята религия или убеждения и да създава религиозни институции, организации и сдружения.
Член 9
1. Страните се задължават да признаят, че правото на свобода на изразяване на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, включва свободата да отстоява мнение и да получава и разпространява информация и идеи на малцинствения език, без намеса на държавните власти и независимо от границите. Страните осигуряват, в рамките на своите правни системи, лицата, принадлежащи към национално малцинство, да не бъдат дискриминирани в своя достъп до средствата за масово осведомяване.
2. Алинея 1 не препятства Страните да изискват лицензиране, без дискриминация и основано на обективни критерии, на звуковото радиоизлъчване и телевизионните предавания или кинематографията.
3. Страните не препятстват създаването и използването на печатни средства за масово осведомяване от лица, принадлежащи към национални малцинства. В правните рамки на звуковото радиоизлъчване и телевизионното предаване те осигуряват, доколкото това е възможно и вземайки предвид разпоредбите на алинея 1, лицата, принадлежащи към национални малцинства, да имат възможност да създават и използват свои средства за масово осведомяване.
4. В рамките на своите правни системи, Страните предприемат подходящи мерки, за да улеснят достъпа до средствата за масово осведомявяне на лицата, принадлежащи към национални малцинства, и за да поощряват търпимостта и да допускат културен плурализъм.
Член 10
1. Страните се задължават да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има право да използва свободно и без намеса своя малцинствен език в личния живот и публично, както устно, така и писмено.
2. В области, населени традиционно или в значителна степен с лица, принадлежащи към национални малцинства, ако тези лица желаят, и където това желание съответства на действителна необходимост, Страните се стремят да осигурят, доколкото е възможно, условията, които биха създали възможност да се използва малцинственият език в отношенията между тези лица и държавната власт.
3. Страните се задължават да гарантират правото на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, да бъде своевременно информирано на разбираем за него език за причините за неговото арестуване и за естеството и причината за всяко обвинение, което му е предявено, и да се защитава на този език, като ползва при необходимост безплатните услуги на преводач.
Член 11
1. Страните се задължават да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има правото да използва своето фамилно (бащино) име и лични имена на малцинствения език и правото на тяхното официално признаване, според възможностите, предвидени в тяхната правна система.
2. Страните се задължават да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има правото да излага публично на показ на своя малцинствен език знаци, надписи и друга информация от личен характер.
3. В области, традиционно населени със значителен брой лица, принадлежащи към национално малцинство, Страните се стремят, в рамките на своите правни системи, включително, където е подходящо, и на споразумения с други държави, и вземайки предвид своите специфични условия, да разполагат традиционни местни названия, имена на улици и други топографски обозначения с обществено предназначение, също и на малцинствения език, когато е налице достатъчна потребност от такива обозначения.
Член 12
1. Страните, където това е подходящо, предприемат мерки в областта на образованието и изследванията, за да поощряват знания за културата, историята, езика и религията на техните национални малцинства и на мнозинството.
2. В този контекст, страните осигуряват inter alia съответни възможности за обучение на преподаватели и достъп до учебници и улесняват контактите между ученици и учители от различни общности.
3. Страните се задължават да поощряват равни възможности за достъп до образование на всички равнища за лицата, принадлежащи към национални малцинства.
Член 13
1. В рамките на своите образователни системи, Страните признават, че лицата, принадлежащи към национално малцинство, имат право да създават и управляват свои частни заведения за образование и квалификация.
2 Упражняването на това право не предполага каквото и да е финансово задължение за страните.
Член 14
1. Страните се задължават да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има право да изучава своя малцинствен език.
2. В области, традиционно или в значителна степен населени с лица, принадлежащи към национални малцинства, ако съществува достатъчна потребност, Страните се стремят да осигурят, доколкото е възможно и в рамките на своите образователни системи, лицата, принадлежащи към тези малцинства, да имат съответни възможности да изучават малцинствения език или да бъдат обучавани на този език.
3. Алинея 2 на този член се прилага без това да накърнява изучаването на официалния език или преподаването на този език.
Член 15
Страните създават условията, необходими за ефективното участие на лицата, принадлежащи към национални малцинства, в културния, социалния и икономическия живот и в държавните дела, особено в тези, които ги засягат.
Член 16
Страните се въздържат от мерки, които променят съотношението на населението в области, населени с лица, принадлежащи към национални малцинства, и целят ограничаване на правата и свободите, произтичащи от принципите, провъзгласени в настоящата рамкова Конвенция.
Член 17
1. Страните се задължават да не нарушават правото на лицата, принадлежащи към национални малцинства, да установяват и поддържат свободни и мирни контакти през границите с лица, законно пребиваващи в други държави, особено с тези, с които те споделят обща етническа, културна, езикова или религиозна идентичност или общо културно наследство.
2. Страните се задължават да не нарушават правото на лицата, принадлежащи към национални малцинства, да участват в дейността на неправителствени организации както на национално, така и на международно равнище.
Член 18
1. Страните се стремят да сключат, където е необходимо, двустранни и многостранни споразумения с други държави, особено съседни държави, за да осигурят защитата на лицата, принадлежащи към съответните национални малцинства.
2. Където това е подходящо, Страните предприемат мерки за поощряване на трансграничното сътрудничество.
Член 19
Страните се задължават да уважават и прилагат принципите, провъзгласени в настоящата рамкова Конвенция, като правят, където е необходимо, само тези ограничения, рестрикции или дерогации, предвидени в международни правни документи, особено в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото те се отнасят до правата и свободите, произтичащи от споменатите принципи.
Съставена в Страсбург, на 1 февруари 1995, на английски и френски езици, като и двата текста имат еднаква сила, в единствен екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия на всяка държава-членка на Съвета на Европа и на всяка държава, поканена да се присъедини към тази рамкова Конвенция.
PROUD TO BE BULGARIAN
|
Re:отговорът на твоите „въпроси”: [re: koмитa]
