Славяните идват с напълно развити гласни Ъ и Ь (които са наследници на някакви си ИЕ гласни, но това не ни интересува) и които са подобни, но не същите като сегашните.
Ето какво казва Кирил Мирчев в "Старобългарски език"

§ 7. ГЛАСНИ Ъ, Ь
Както се подчерта по-горе, двете ерови гласни в старобългарски език са притежавали понижена звукова стойност. Те са били редуцирани гласни. На тази тяхна особеност се дължат мно¬гобройните изменения, на които се подлагат. Какъв е бил гласе-жът на еровите гласни, мъчно може да се установи с точност. В ранния старобългарски период те са били напълно различни гласни

Предполага се, че ъ е бил закръглен заден вокал, а ь палатален. Първият е звучал приблизително като кратко о или кратко у, а вторият като кратко е или кратко и.
Върху характера на еровете се е отразявало положението, в което те са се намирали сред останалите звукови компоненти на отделната дума. Различават се две позиции или две положения на еровите гласни в думата — слаба позиция и силна позиция. Еровите гласни съобразно със заеманата от тях позиция се наричат накратко силни или слаби ерове. Силна е била позицията на еровете, когато са се намирали пред сричка, която е съдържала пак ерова гласна. В силна позиция се намира напр. първата ерова гласна в случаи като следните: вънъ, сънъ, подобьнъ, шьдъ, старьць и т. н. Слаби са били еровете във всяка друга позиция, напр. в края на думите — градъ, гладъ, народъ, ходитъ, иматъ, ВЛАСТЬ, или в средата на думите — вьсЯкъ, мъногъ, ПОСЪЛАХЪ, прилежьно, чьто, тьма, правьда, дъва, грЯшьинца, притъча, пьшенца. Когато еровите гласни са се срещали в няколко последователни срички, в силна позиция е била еровата гласна, която се е намирала на четно мяс¬то, като се брои от края — дьньсь, съньмъ "събрание, група, сбор", пришьльць.
В зависимост от промените, на които се е подлагала дадена старобългарска дума, еровите гласни, които е съдържала тя, са могли да променят своето качество, т. е. от силни да се превръщат в слаби и обратно. Така напр. първата ерова гласна в думата стдрьць е в силна позиция. Във формата за родителен падеж ед. ч. старьць или във формата за именителен падеж мн. ч. старьци същата ерова гласна е попадала в слаба позиция. Крайната ерова гласна в думата рабъ е в слаба позиция, но когато думата се е свързвала в единен звуков комплекс със следващо енклитично местоимение тъ, тогава същата ерова гласна се е превръщала в силна — рабъ-тъ. Сравни още овьнъ, но овьни (именителен падеж мн. ч.); дьнь, но дьне (родителен падеж ед. ч.).
Еровите гласни имат различна съдба в старобългарски в завсимост от позицията, която заемат в думата. Слабите ерове
клонят към пълно изчезване. В първоначалните Кирило-Методиеви преводи те са стояли непокътнати на местата си. В дошлите е до нас старобългарски паметници обаче, които, както видяхме произхождат от по-късно време, тяхната употреба е вече напълно разколебана, което свидетелства, че в тогавашната говорима българска реч те не са се произнасяли вече. Многобройни са примерите във всички старобългарски паметници от пълно изчезване на слабите ерове. Например в Зографското евангелие срещаме всЪмь, вм. ВЬСЯМЬ что вм. чьто, рци вм. рьци, слЯпца вм. слЯпьца и т. н. Най-многобройни случаи от изпадане на слаби ерове се отбелязват в езика на Асеманиевото евангелие. Често в този паметник изпадат и краесловните ерове.
Силните ерове в противоположност на слабите се пазят добре. Тяхната съдба обаче не е била еднаква навсякъде в българс¬кия език. С постепенното заглъхване на слабите ерове намира¬щите се в съседство с тях силни ерове са попадали в затворена сричка, техният гласеж е нараствал и те са се превръщали в пъл¬ноценни гласни. През X—XI в. силният малък ер в български език минава в е. Силният голям ер поради своя лабиализуван характер в някои западни български говори преминава в о. В източните български говори той се запазва, но в XI в. вече губи своята лабиализация и по гласеж се изравнява с днешната българска ерова гласна. Преходът на силните ерови гласни в о и е наричаме вокализация или изясняване на еровите гласни. Примери от по¬добна вокализация на силните ерове намираме във всички ста¬робългарски паметници. Наличието на вокализация на силния ъ в о в даден старобългарски паметник ни дава основание да определим паметника като западнобългарски. Ще посочим няколко примера.
1. Примери с изясняване на силен ъ в о: дождь, вм. дъждь,
токъмо вм. тъкъмо, золъ вм. зълъ, крЯпокъ вм. крЯпъкъ, вонъ вм.
вънъ, ЛОЖЬ ВМ. ЛъЖЬ.
2. Примери с изясняване на ь в е: шедъ вм. шьдъ, старець вм.
старьць, день вм. дьнь, песъ вм. пьсъ, конець вм. коньць, подобенъ вм. подобьнъ, бЯсенъ вм. бЯсьнъ
Изясняването на силните ерове в О и Е и честото изпадане на слабите ерове са най-важните промени, които настават с еровите гласни в старобългарски език.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...