Може да се спори разбира се, затове е мнение, хипотеза. Възраженията ти обаче са неубедителни
1. Казваш, че би било логично думата за крепост trьnъ да бъде засвидетелствана и като понятие.

Не е ясно дали тази дума е общоразпространена в среднобългарския или само в райони с влашко или двуезично население - славяно и латино-езични. Не е ясно дали иде реч за крепост, а защо не на кула. Колко извора имаме на среднобългарски? Дай пример някъде да е заснидетелствана като понятие думата "кула" . Ако искаш дай и за "трън" със значение на бодлив храст.

2. Още по неубедителни са разсъжденията за "характерното българско Ъ". Ще оставя настрана разсъждения относно това доколко то е характерно само за български. Права си, че се развива сравнително късно, но си спряла до тук. Какъв звук е заместило според фонетичното правило. Доколкото знам бил е дълъг звук, звучал нещо средно между "о" и "у". В този смисъл е логично, ако първоосновата е turnu, днес в българския да имаме Търново.
Изключително неубедително е и разсъждението, че видите ли на фонетичните правила на българския език се подчиняват само старите славянски думи. Извинявай, но и думата "българин" е чуждица, като първоначално Ъ-то се е произнасяло с оня звук за който ти казах, та затова в цял свят имаме бУлгари, а в руски бОлгари, затова в съвременен български е бЪлгари. А защо имаме форми бЛЪгаре?
Дори и само топоними, без осмислени значения, в своето развитие се подчиняват на фонетичните правила. Логично ПУЛпудева е записана в среднобългарски като ПЪЛдинъ, но и ПЛЪвдивъ.

В случая обаче се предлага "тЬрЬнъ". И при това положение, при следване на правилата на фонетично развитие пак ще се стигне до Трън и Търново.

Дали латинското turris идва от гръцки, в което се съмнявам, е без каквото и да е значение в случая. И за claussura има същите спорове. Интересува ме връзката Търново - Турну.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от gioni на 11.02.06 19:10.</EM></FONT></P>

Редактирано от gioni на 11.02.06 19:11.