В този форум, и не само в тази дискусия, много често се предлагат твърдения, но не и аргументи. При това когато абстрактните конструкции не съответстват на аргументите, то нерядко, както стана и в тази тема, биват жертвани аргументите...
Поради потиснатостта и ниската си самооценка от вече немалко време Изтокът се самоизмерва чрез дори не съпоставяне, а самоизографисване като умалено и не особено правдоподобно копие на Запада - "Кючук Париж", "българския Джото" и така нататък... Тъй и с университетите, нали не са балканска традиция, защо да не противопоставим на фактите нашите школи с определението прото-университети? Още повече, защо да не се окажем не просто предшественици, но и един вид създатели на университета и следователно културата на Запада? Както категорично се заявява по-горе, утвърждаването на цивилизацията на Запада несъмнено е продукт на културното въздействие на Изтока, който грижливо съхранил античните традиции. Да не бяха кръстоносните походи, Айнщайн можеше да се роди в Сунгурларе, започва да си мисли човек... Аргументи за такива тези не са нужни, защото поставянето им под съмнение значи да рискуваме да се окажем без частицата удовлетворение от собствената значимост, която сме си създали с толкова компромиси. Ако се вчетем в текстове на западната философия от онази епоха, да речем тези на Пиер Абелар, ще открием силна повлияност от античността, но собствено византийската средновековна традиция в тях няма такова място...
Дискутирайте несъмнените си тези. Интересно е...

П. п. Четейки написаното, започвам да се упреквам за две неща. Все по-малко пиша за същинска история и при това го правя с все по-емоционален език. Уви, характерът на писането тук предразполага към това. Надявам се срещите на идеи да не бъдат възприемани като сблъсъци на его. Още веднъж - желая интересни дискусии!

Редактирано от Cинeвa на 18.02.05 10:48.