привет :)

за ябълката - е, не, не беше ясно изразена ябълка с листенце и следа от отхапване, по-скоро топче; цялата фигурка приличаше (чисто асоциативно разбира се) на образа на средновековен владетел - корона, скиптър и топчето в едната ръка. С тази разлика, че фигурата беше гола, короната - слънце с лъчи, скиптърът - клонка, а топката - без кръстче :)

иначе, нормално е да те подвеждам леко - не съм написала и половината от това което си мисля. Цялата работа е там, че в момента чета едни неща за тракийски следи в българския фолклор. То и тракийски е силно казано де - спокойно може да са някакви панелински - никой не е казал, че са дошли конкретно от траките, а не от гърците, римляните или византийците. (примерно има коледарска песен от Добруджа, в която присъства образът Божа Майка яхнала кошута - много нехристиянско наистина, а и в областта е намерена тракийска плоча с релеф на Юнона пак на кошута (което май и за Юнона не е свойствено - идеята е, че траките са си почитали едно и също женско божество, но под името на най-близкия образ от "държавната" религия на "държавата", в чиито граници са попадали)

Та Слънцето - питай Дядо Миню да ти каже ;))) - пристъства много често в народните песни и неизменно е свързано с образът на млад момък, който най-често си търси жена или нещо такова. От друга страна, в началото на изследването е отделено огромно внимание на мита за златната ябълка, като са направени паралели както с гръцки източници, така и с песни от българските земи, Мала Азия и въобще - там където се среща този мотив (а той се среща почти навсякъде едва ли не :)) Златната Ябълка май е нещо като средиземноморски Граал.) Да не навлизам в подробности, но на база на всички тези истории донякъде се добива представа за митологичния образ на златната ябълка
- тя се намира в земя отвъд морето, расте на дърво пазено от змей/змия, под дървото има храм, олтар или свещена горичка, там има 3 женски образа - самодиви, нимфи, може и да е ламя триглава или пък 3-те горгони, в случая със златното руно пък е статуя на Артемида - във всеки случай достигането на дървото и откъсването на ябълката е върховен подвиг (при Персей и самото побеждаване на Медуза е напълно достатъчно) и обикновено целият куест за златната ябълка се прави по поръка на мома/жена/принцеса или баща й, като се изисква ябълката да се достави, за да има женитба (и винаги се счита, че подвигът нарочно е избран непосилен, за да се погуби юнакът/героят/етц). Въобще, откъсването на златната ябълка е абсолютния подвиг един вид - среща се и само като признак на героичност или конкретно по отношение на женитбата - като изпитание. Споменава се и много късен текст за император Теофил (май?), който организирал нещо като прото конкурс за красота във Византия и на финалния кръг излъчването на победителка се състояло точно по този начин - императорът подал на избраницата си златна ябълка и тя му станала жена. Излиза, че е достатъчно да си набавиш златнатая ябълка и няма да имаш проблеми с жените :))) Точно като слънцето, което независимо под какво име се подвизава, се явява абсолютния любовник - винаги се изобразява младо и винаги как си избира жена, никога няма постоянна спътница (освен в някои случеи когато Денницата се описва не като негова сестра, а като съпруга).

Всичко това са само рошави мисли, както посочих по-горе - впечатления и свободни асоциации на база на четене на разни неща в свободното ми (саркастично ха-ха) време. То затова те и питам де - опитвам се да придам малко историческа плътност на хрумките си :)

(пропуснах да спомена и мита за Аталанта, дето се надбягвала с Мелеагър (?) и той за да я отклони от състезанието, когато изоставал подхвърлял златни ябълки - абсолютната стръв при лов на жени в античността явно :)) - и така успял да я надбяга :) )

ПП: Това, че Аполон е относително късен като явление в сравнение с Хелиос и въобще слънчевия бог не е проблем. Аз, ако не се лъжа, самото възприемане на Аполон като бог на Слънцето не е изначално, един вид той я придобива тая функция по-нататък като бива осмислен като идентичен с бога на слънцето. Би било интересно да се види дали Делфийския оракул не преджества култа към божеството с име Аполон и ако да, дали и преди е бил място за почит на слънцето. (сещам се за няколко песни в които се описва нещо като гадаене. То се изразява в питане на слънцето, което по презумпция знае всичко, защото лети нависоко и обикаля целия свят. Та в тези песни, обикновено нечия майка седи край котле, в което е "свалила слънцето" (или луната) - аз си го представям като котле пълно с течност, в която слънцето просто се отразява - и му задава въпроси. Има и песен в която в котлето се хвърлят разни неща - пиленце или змия примерно - но при тях се прави не толкова гадание, колкото защитна магия (много жестоко звучи обаче). Делфийската Пития как е гадаела?)

на долния фриз на каничката от сребърното съкровище от с. Борово, Русенско има две интересни фигури - описани са като ероси (понеже са голички и с крилца), като ги дават за пример как у траките Ерос е сериозно, голямо божество (в сми млад мъж, а не детенце), за разлика от гръцките ероси и римските купидончета. Идеята е, че там където е детенце божеството е импорт :)
ето това е изображение на каничката, макар че не си личи много:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите