По темата за "игрите" в Древността и Анти4ността имам да кажа толкова много неща, 4е затова и предпо4итам дори да не запо4вам...
Дори самата дума "игри" ме дразни безкрайно , със своята нето4ност и смисъл, много дале4 от зна4ението на оригиналния термин агон. В това, което извършват древните няма нищо от думата игра такава, каквато я разбираме днес и дори римляните са били достатъ4но интилигентни за да не я превеждат с класи4еското "ludus", a са използвали "certamen", която се доближава може би най-то4но до битка, дуел, борба. Ако се бях осмелила да употребя "игри" на изпит неуспехът ми бе пове4е от сигурен ! Но, както и за толкова други неща, ве4е май предпо4итам само да махна с ръка и да ги оставя там, където са.

Това, което Фрейзър описва е един 4астен слу4ай, може би от най-крайните, които са съществували или поне които са ни известни. Интересното при него е, 4е е просъществувал много след края на други подобни практики, като самият автор пише за свидетелство на пътуващ из Италия грък, който потвърждава, 4е дори по времето на Антонините жре4еската титла на "Пазител на свещеното дърво" се е решавала в смъртоносна битка.
Казват, 4е природата не търпи празно пространство. Аз не съм убедена, 4е зад идеята да убиеш, а после да заемеш мястото на убития от теб, трябва да се търсят първоизто4ник или родина. Това е една от онези прояви на 4овешката мисъл, които са се появявали по4ти навсякъде по земното кълбо, в разли4ни периоди от време и без никаква връзка или влияние помежду си. Индианците изяждат някои от органите на убитото животно за да вземат силата му (най-искрени извинения на Черния вълк, ако бъркам нещо), българите са пили от 4ерепа на убит враг, а като малка ми казваха да не вървя в оставените в снега стъпки, защото ще отнема силата на този, който ги е оставил...Вси4ко това се върти около идеята за победения победител, за душевен край, разли4ен от физи4еския, за предаване на логоса, така оби4ан от Платон.

Що се отнася до гладиаторските игри, те трябва да се разглеждат като разновидност на "игрите" в тяхната цялост. Тук все още има няколко 4овека, които ще си спомнят един разговор по темата от преди година. Това, 4е римляните за взаимствали този тип прояви от етруските може и да е вярно, но въпросът е дали етруските сами са ги "родили" на свой ред. Ли4но моето мнение, което мога да докажа от 4асти, но което не му пре4и ни най-малко да бъде оборимо от други аргументи, както между впро4ем много други спорни въпроси, които няма да намерят никога то4но решение, е, 4е етруските също са взаимствали игрите. Това, което е типи4но за тях оба4е са най-вероятно детайлите, които са носител много пове4е от най-видимото, на дадена култура и цивилизация. Това, което разли4ава един Реноар от Моне не е най-о4еизваждащото, а то4но малките подробности, ли4ния по4ерк на всеки един от тях.
Но както сам каза, много се отплеснахме то темата...

Поздрави

Cupitor impossibilium