Ами, доколкото ми е известно, малката носовка е имала силен носов гласеж, който се е чувал доста ясно и е заглъхнал сравнително късно, а в някои родопски и други говори се пази и до днес.

Този гласеж, доколкото ми е известно на мен и доколкото съм чел по дебелите книги, винаги е бил отразяван в гръцки предавания на български имена.

Това, което казваш ти, приемам на доверие, че може и така да си го видял - малка носовка, транслитерирана с "a" - но то в никакъв случай не е обичайно явление, според мен, и, доколкото разбирам, е изолиран случай, защото споменаваш, че си го срещал само на едно място.
Изолираните случаи, които противоречат на общото правило, изискват специално обяснение. Но не можем да извеждаме нови правила от тях.

Все пак ще попитам свои познати-старобългаристи дали знаят за други случаи, където малка носовка се транслитерира като "а" в гръцки текстове. Но това не ми се струва много вероятно.

Плюс това, освен да обясниш предаването на малката носовка, трябва и да се помисли защо крайното S в старобългарската дума, което си е звучало "дз" и обикновено се предава като tz или dz на гръцки, в думата КАНАС е предадено от s.

А дори и за всичко това да се намери обяснение и да можем приемем, че КАНАС е траскрипция на "кънендзъ", продължавам да се питам как в такъв случай ще бъде обяснено -CYBIГI през старобългарския.

(да, Хорбате, обяснено през старобългарския, а не през латинския! иначе латински речник отварям доста често, благодаря за препоръката)

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti