|
Тема |
Отношения между славяни и българи през VII-VIII в. |
|
Автор |
»№*ы{|}lЏ3©®™ (Тортурач) |
|
Публикувано | 23.04.04 23:41 |
|
|
Българите и славяните са се познавали доста преди да дойдат на Балканския полуостров.
Почти едновременно с основаването на славянобългарската държава на Аспарух, Кубер води своята група от българи и бивши византийски поданици (между които вероятно и славяни) в Керамисийското поле. Българи и славяни живеели заедно и в рамките на аварската държава, срещу която повел въстание Кубер (основният извор за неговите дела са "Чудесата на Димитър Солунски"). В Македония местното славянско население (славяните по това време живеят из целия Балкански п-ов) заживява с българите. Тази нова държава е наречена от Теофан в неговите хроники "България", което означава, че българския елемент е преобладавал. Славянското племе драговити доставя храна на новопристигналите. Според "Чудесата на Димитър Солунски" българите влизали в къщите на славяните за да вземат храна, и ги разпитвали за Солун. Следователно доста българи са знаели славянски език.
След неуспешния опит за превземане на Солун, между византийците и българите настъпва примирие. През 687 обаче "Юстиниан II нарушил сключения с българите мир и заповядал на конните отряди да преминат в Тракия, искайки да плени българите и Славиниите.". След това се отправил срещу Славиния и България, отблъснал българите, които го пресрещали, и стигнал чак до Солун, подчинявайки много от тамошните племена и заподвядвайки да ги преселят в Мала Азия. На връщане от похода българите го причакали в някаква теснина и избили и ранили голяма част от войниците му. (по хрониките на Теофан и патриарх Никифор). Както се вижда славяните и българите са били в съюз срещу Византия и са действали съвместно против изпратената им армия. Не е казано какво трябва да се разбира под името "България", но явно това не е държавата на север от Стара Планина с водач Аспарух, защото събитията се развиват близо до Солун, което ни отвежда към Куберовите българи.
За броя на славяни и българи по време на основаването на държавата - ако съдим по откритите некрополи, характерни за българи (с трупоналагане) и за славяни (с трупоизгаряне) славяните са били значително повече.
Главната цел във външната политика на българските владетели е присъединяване на околните територии със славянско население. Византийските императори, които предприемат действия срещу славяните си навличат гнева на българите. Едва Крум обаче успява да разшири българските земи и на юг от Стара Планина. Когато през 813 той готви пряк удар срещу Константинопол, събира голяма войска, като взима за съюзници аварите и всички Славинии (според анонимен византийски извор). Това известие свидетелства за създадения боен съюз между българската държава и редицата намиращи се извън нея славянски племена от българската група.
Във византийските извори се говори за въстания на славяни срещу ромейската власт, от друга страна пък тяхното присъединяване към българската държава е доброволно.
|
| |
|
|
|