макар да не ми е много ясно кой с кого, какво е дискутирал преди година и нещо, някои доводи са неверни, а други направо смешни. Наример "неславянската" дума кон си е чисто славянска (има я във чешки полски и т.н.т). Най-смешното е, че "руско-славянската" дума "льошад" е всъщност късна френска заемка(вероятно, може и да греша, около Наполеоновите войни, казаците са я нучили при окупацията на Париж, или пък е проникнала в езика от френските учители на руската аристокрация) в руския и се среща само в него и на френски означава буквално "конят".
Думата "любов" действително я има във всички славянски езици, индоевропейски корен е, претърпяла е изменения, както в останалите езици, в най-близкия(до славянските), германския език още си спомням плажното "Их либе дих" (не знам как се пише на немски). Но във всеки славянски език си има и заместители (пак от славянски корен) в чешки - "ласка", за полякините по плажа ключовата дума беше "кохам" и т.н.т. И българския си има заместител (даже най-често използвания заместител в средата на 19-ти век е турската заемка "севда") е "обич" вероятно произхождащо от "обет".
Подобно е положението и с "дом" и "къща" дом си има много заместители, различни в различните славянски езици, изролзвани за различни случаи. Един от българските заместители на "дом" е "къща" . Тя е романска заемка (характерна е за южните славяни) и произхожда от "кастел". Заета е и в германските езици например в английски "castle" но там е запазила първоначалния смисъл на крепост, докато в южнославянските е придобила смисъл на голям (от камък) дом.
Не виждам нищо "прабългаско" и в "приятел", произходът му от корена на "приятен" е съвсем очевиден.
Някъде из архива на клуба, някой беше направил много аргументирано извода на "аз" от общия индоевропейски корен, през славянските езици та то българския(ако ми остане време, ще се поровя в архива за "линк").
Други "прабългарски" думи за сдъвкване?
За звука "ъ" има изписани много странници, накратко - среща се в "официалния" език, румънския и турския език, където изобилства. Употребата му се дължи на "турското присъствие". А, има го и в английския, но по съвсем други причини.
На раздела за азбуката и "мъдрите войни", пак не може да не се разсмее човек. Само трябва да се напомни, защото често се забравя, че сътворената от Кирил, който "ходил мого оттатък Византия", глаголица на практика не е използвана в България.
Няма нужда да убеждавам, когото и да е, че българския език е славянски. По въпроса за "падежите" обаче може да се поприказва малко. Обща тенденция на индоевропейските езици е да губят пъдежите си. Изразена е най-слабо при славянските езици. Съвременният български "официален" език е синтетичен. Съставен е през 19-ти век на базата на средногорските говори, с много "русизми", неуспяли изцяло да изместят някои "турцизми", и с граматитика подобна на френската (отчитаща разбира се специфичните български особености, процесът макар и спонтанен, е направляван от мъдри хора, за разлика от някой днешни езиковеди). И въпреки това могат да се открият достатъчно остатъци от падежи главно в местоименията. Това за официалния български език. За всички народни говори е характерно използването на падежи в различна но по-висока от официалния език степен.
Какъв е бил българския език преди 1000г. Който иска да разбере, да погледне църковно-славянския. Там си има и падежи колкото искаш. И много прилича на руския (на онези които са учили руски). Това е положението, "прабългаристи", ако можете, преживейте го.
А на читателите на тези безсмислени спорове искам да кажа следното:
След като прочетете колко велики, мъдри, цивилизовани, държавообразуващи, народообразуващи, градообразуващи, културообразуващи, календарообразуващи и т.н.т. са "прабългарите", не се ли питате, защо не са оставили 2-3000 надписа за себе си, та да преживеят бурите на историята поне 20 от тях, та сега да не ни се налага да си измисляме какви ли не небивалици, ами се оставили на едни нискообразовани, тъпи, дебелоглави славяни да си развяват байрака с разни "славянски писмености" и да скрият от погледа ни "великите дела на великия народ".

You can take the horse to the river but You can't make him drink.