Този "обичай" за черепите, се среща на най-разнообразни точки при най-разнообразни народи(имаше нещо подобно и в Америка, и в Полинезия и при маорите в Нова Зеландия като че ли). Има го сигурно на много места в Азия и Африка. Вероятно първоначално е породен от "практически нужди" (и аз съм пил вода от каска) а после е придобил "ритуален" характер. Не може да служи за етническо определяне, а е указание за неотдавнашно ритуално човекоядство. И при келтите има нещо подобно, но не знам дали са използвали черепите за пиене. А при Шекспир принцът датски аха, аха да си "пийне" от черепа, ама сигурно християнския "морал" го е спрял да извърти нещата по този начин.
Що се отнася до "ругаенето", не разбира се никой не ругае. Просто краде по един елементарен начин. 60-70% от думите които той привежда за доказателство са доказано славяски, с паралели във всички славянски езици и поради сходството им с думи в други езици (поради общия индоевропейски корен) той обявява за "пра"-български, без въобще да докаже по някакъв начин, че прабългарите(айде да оставим произхода) имат индоевропейски език.
Условните прабългари, както и много други народи се срещат из писмените източници под най-различни имена, включително тук там и с корен (на името) "бол", което често се дължи и на по-късния преписвач на документа опитващ се да внесе "яснота" за евентуалните си читатели. Реално няма нито един писмен документ от въпросните прабългари (а и не може да се каже, че има останали писмени документи от тях) в който те да се наричат "българи".
Поради това опитите на много днешни "възрожденци" да създадат исторически полог на мистичните прабългари чрез откриването на топоними, имена и въобще думи, включващи "болг", "бал"(как не са се сетили да изкарат и Ханибал българин) на най-невероятни места, изглеждат смешни. По-"перспективни" са насоките с "хайландур", например. Ще продължа по-късно

You can take the horse to the river but You can't make him drink.