Другият,по скромното ми мнение във въведението си засягаш един въпрос който има връзка разбира се с основния в изложението,но е толкова важен и специфичен,че заслужава специално и отделно внимание-въпросът за това кой,как и защо подмени отдавно заявеното самосъзнание и припознаване на историческите българи за индоевропейски народ /или на всеки случай за етнос който С НИЩО не се различава от околните индоевропейски народи/, с всевъзможни хипотези за произхода на българския народ в които повече или по-малко се акцентира върху неидоевропейското начало в произхода ни ?

Даже си мисля,че не е зле този въпрос който има впрочем и абсолютно съвременна актуалност , да се разгледа в отделна тема.

Тук ще си позволя само една важна корекция по отношение на писаното от теб за Иречек.
Ако върху проблема за неоспоримия принос на Иречек за утвърждаване на идеята за неиндоевропейския произход на старите българи се гледа от ъгъла на популярноста на неговата "История на българите" с първо издание 1875 г.
както и заемания от него пост министър на просвещението,има известен резон за негативното ти отношение към него.

Обективно погледнато обаче нещата не стоят точно така както ги представяш.
Историята на Иречек е най-доброто което изобщо е било написано и е било възможно да бъде написано от модерната/към 70-те години на ХІХ в/историческа наука.
Тя и до днес има някои достойнства с непреходна стойност-например традиционния за епохата "географски преглед"/глава първа/ или обилния справочен материал под линия.

Но точно с въпроса за произхода на старите българи нещата не стоят така както ги представяш.
В случая ,Иречек който по време на написване на труда си е подържал интензивни контакти с български учени в т.ч. и Марин Дринов , НЕ Е МОГЪЛ да не се съобрази с Дриновия труд "Поглед връх произхожданьето на българский народ....." от 1869 г. в която за първи път,шест години преди Историята на Иречек, се прави опит да се обоснове научно идеята за изконно славянския произход на българския народ в контескта на тезата за неиндоевропейския произход на прабългарите.
Това проличава от бел 19 на стр 152/изд.1978 г./,макар че на следващата 153 стр.Иречек се позовава на Шафарик в изречението...."но работата е там,че между старите и днешни българи няма никаква родствена връзка"

Освен това поради спецификата си на научен труд Историята няма толкова широко обществено разпространение и е издадена на български език през 1886 г.
Пет години преди това обаче,през 1881 г.известния С.Бобчев издава една "История на българския народ",която по-късно става/и остава до късно/ гимназиален учебник в която широко използва труда на Иречек.

М.Дринов изпреварва Иречек и на административното поприще като комисар на просвещението от 1878г и член на държавния съвет от 1881 г,което е условие за административно налагане на неговите възгледи за произхода на българския народ след Освобождението.
А пропо до Освобождението още от началния курс учебниците по история са разглеждали старите българи като индоевропейци и не са правели разлика между исторически и съвременни българи..срв.Кратка българска история по питание и отговор за първоначалните училища ,изд 1869/1872 г.с автор възрожденеца Д.Душанов стр 9-10.

С други думи" заслугите"на Шафарик -Иречек,не могад да се разглеждат изолирано от доста по-големите заслуги на М.Дринов и С.Бобчев.