на Суворов. - "И независимо, че има места, където можеш да го хванеш за топките, като цяло идеите му ... изглеждат убедително."
Четеш, четеш - ефектни и уникални факти(които при по-внимателно размисляне се оказват смешни), задълбочени изследвания на сериозни документи (на които после могат да бъдат намерени двойници с противоположно съдържание), брилянтни разсъждения на основата на всичко това и в резултат - елегантна постройка на "Суворовизма" която бързо се харесва на онези, които искат да я харесат.
Издърпай от основите "местата, където можеш да го хванеш за топките" и ще останат само "като цяло идеите му ... които изглеждат убедително." От тук нататък постройката би трябвало да рухне, но не, ти вече си я харесал и тя продължава да стои в съзнанието ти - блестяща и непоклатима. Това се казва майсторлък, да продължаваш да му вярваш, макар да виждаш, че доста те е поизлъгал.
И аз бих искал да имам бутон Reset, за да ви извадя от вашия Dead Loop но нямам.
"Суворов" "преживява" от потиворечието породено от новия и стария тип масова пропаганда на социализма (не го наричам "комунизъм" защото зад второто понятие повечето от вас прикриват незнанието си за 45-те години, а аз поне последните 25 от тях добре познавам). Генералното противоречие м/у новия и стар тип пропаганда се сътои накратко (и много неточно) в следното "Диктатура на пролетариата", "Пролетарии от .... " и "Комунизмът висш и последен стадий ..." и по-новите клипове за Успоредното съвместно съществуване на две (взаимно изключващи се, но много добре "симбиозирали") системи и "народно-демократичната (власт ли беше или забравих вече какво) - нова форма на диктатурата на пролетариата". Това основно противоречие поражда други допълнителни пропагандни противоречия - като например проблема със събитията в началото и първоизточника на войната от 22 юни 41. Пред "ранните" пропагандисти стои проблемът как да съчетаят приказките за "огромното развитие на съветската тежка промишленост" (което си е вярно) в предвоенния период(и наличие на достатъчно макар и не твърде качествено в началото оръжие), как да не изразят "нито капка съмнение" за непобедимостта на СА и непогрешимостта на Сталин (това е основния проблем) и в същото време да обяснят катастрофалното положение (големия резил) към края на 41 на същата онази ("непобедима" още оттогава) СА. Най-елементарната (текезесарска пропаганда, която пасваше на и късните пропагандни концепции ) версия беше, че СССР "мирно си строял социализма" и въобще не бил подготвен за война. Невярна, но за онези, които не се ровят много - логична. За останалите (те бяха по-малко) имаше по-задълбочена пропагандна версия, която пак не засягаше "непобедимостта" но допускаше грешка от страна на Сталин. Тази версия придобива мащабност доста след "развенчаването на култа към личността на ... (то много и успоредни култове се развенчаха а други се завенчаха)" И тя (пропагандната постановка) потвърждава мощтта и непобедимостта на армията но подчертава грешката на Сталин, доверил се на пакта с Хитлер и оттам неподготвената за война армия губи началните сражения, но после се "вижда" колко си е добра армията. Имаше и сума "литературна продукция" издадена в подкрепа на тази пропагандна версия - "Доктор Зорге" и т.н.т.
"Суворов" въщност пуска модифициран вариант на тази версия, като даже набляга още повече на "непобедимостта", утежнява вината на Сталин, включва проницателността на Хитлер да атакува 2 седмици преди масираното "комунистическо" настъпление и "поради липсата на отбранителни планове(за което е виновен Сталин)" "непобедимата армия" от "черен облак надвиснал над мирната западна демокрация" се оказва в неизгодно положение, а предварителната и подготовка за война - неизползваема в "новосъздалите" се условия.
Тази версия е класически пример за "Вълкът сит и агнето цяло" окъдето и да го погледнеш. За руснаците "непобедимостта" си остава, тяхното достойнство е запазено, тяхната армия е най-великата още отпреди Сталин (само дето тоя мегаломан не си приготвил отбранителни планове, та трябвало да страдат и да се излагат, заради него). Връща се малко от "достойнството" на германците - значи Хитлер не е само психопат и унищожител на милиони хора из Европа но и умен и проницателен стратег, трагичен образ, останал неразбран за поколенията но с трупа си преградил пътя на "сибирските зверове" към Запада, като му дал време да се "осъзнае и подготви" за "срещата". За американеца Хитлер започва да изглежда като "неразбрания приятел", който разкрива коварния враг и въпреки, че не получава "разбиране" от временнозаблудилите се "синове на истинската демокрация", сам, за своя сметка "прекършва в зародиш" попълзновенията на "ранната Империя на злото" към световно господство, което по право е отредено на "Синовете на демокрацията" на основанието, че са "синове на демокрацията". От цялата работа потърпевш е Сталин, но майната му, той отдавна не може да се защити (а как би се защитил, ако беше жив. Впрочем тогава на "Суворов" и през ум нямаше да му минава да "издава книги" а мирно и тихо щеше да мие кенефите на "западната демокрация").
А, кажете ми сега, не е ли "Суворов" майсторски "напипал струните" на читателите от "Великите сили". И то напълно в тон на "западната пропаганда" и на зараждащата се "нова източна пропаганда", макар че те двете продължават да се разминават.
Според мен нещата са по - прости. По онова време "великата и непобедима" още не е била велика и непобедима. Сталин не е направил грешка, но въпреки усилията си, не успял да доведе замисъла си до край. Все пак не направил малко - успял да вкара Хитлер във война с онези, които го въоръжавали и вече изчаквал времето (и подготвял армията си) когато да се намеси (но не за да вади кестените от огъня, както се получило), когато разбрал, че нещо се объркало и немските дивизии се предислоцират на изток. Тогава му станало ясно, че не е успял и е хванат в крачка. Всичко останало е плод на прекалена самоувереност и засилващ се бюрократизъм в командването на армията(част от хващането в "крачка" е, че в този момент, към 22 юни, е в пълен разгар прочистването на армията от бюрократизирали се командири, което вероятно щяло да завърши след около година, когато новоназначените понатрупат опит на новите си места), непригодност на голяма част от въоръжението, неопитност на войнишкия състав, страх, паника (някъде из "доказателствата" към темата имаше данни за "изгубени" 4 млн. единици стрелково оръжие, май тогава нямало военен съд за "изгубено оръжие", а и да е имало, едва ли на някой му е идвало на ум). Все пак, само държава като Русия може да преживее всичко това и да победи накрая. Не трябва да се пропуска и доблестното държание на Сталин, който не хукнал да се крие в разни "Вълчи дупки" ами си стоял в Кремъл. И чак тогава( към 43-та) се ражда, изчистена от всичко ненужно, нерационално, военната машина, наречена (и действително такава докъм 83-та) "непобедимая и легендарная". Е, сега е все повече "легендарная" но ако и се наложи, след подобни първоначални "резили", ще стане отново и "непобедимая".
А от съвсем друга гледна точка нито Хитлер е психопат, нито Сталин - мегаломан, нито пък "синовете на истинската демокрация" нейни синове. Единственото, което си остава същото от тази "друга гледна точка" е "легендарная и непобедимая".

You can take the horse to the river but You can't make him drink.