Наблюдението е отчасти правилно, а причината - очевидна. Въпросът има две страни - езиковедска и, да кажем, антропологична.
Причината е очевидна, защото повечето хора са десняци. Човешкият мозък не е функционално симетричен и двете му полукълба имат донякъде различни функции. Лявото мозъчно полукълбо наред с другите си функции като логика, дедуктивно мислене и т.н, контролира дейността на дясната ръка, която на свой ред е "водещата" ръка, по-сръчната, по-силната, по-употребяваната. Затова в много ранна фаза човек е отдал предпочитанията и симпатията си на дясната страна като цяло, без да знае, естествено, за мозъчната дейност. В повечето индоевропейски религии дясната страна е щастливата, благополучната, успешната. Обратно, лявата страна и лявата ръка, контролирана от дясното мозъчно полукълбо с неговата интуитивност, абстрактно мислене и др. е по-несръчната у повечето хора. Затова и лявото е неуспешно, нещастно и опасно.
В някои езици традиционният корен за "ляв" е табу и е заменен с "умилостивяващи" синоними, напр. в гръцки, или с разкриващи лошия му смисъл - в латински. В латинския бъркотията става голяма, защото общоприетата опозиция десен - добър срещу ляв - лош при предсказанията се обръща наопъки. Това е друга тема обаче.
В много стари и нови европейски езици корените за "десен" и "прав" не съвпадат, в други съвпадат, в трети първоначалната дума за "прав" започва да означава само десен, а за "прав" се създава нова дума.
Във всеки случай е крайно неуместно да се правят каквито и да било алюзии с десен и ляв в съвременен политически смисъл, защото първо това разделение е случайно и второ - твърде скорошно, за да може да се сравнява с описаната по-горе опозиция.