|
|
| Тема |
 Имало ли е опити за освобождаването на Левски? |
|
| Автор |
AK47M (безделник) |
|
| Публикувано | 19.02.02 17:50 |
|
|
|
Снощи в предаването на Слави Трифонов няколко пъти беше повторено, че не е имало опити за освобождаването на Левски. Щото сме били народ от предатели.
Така ли е?
Има няколко плана за освобождаването на Левски. Най-известният от тях, описан почти идентично от Поп Минчо Кънчев във "Видрица" и Стоян Заимов в "Миналото", е осъществен от Старозагорския рев. комитет. Преразказвам набързо "Видрица", С. 1983, стр.304:
По заповед на Кольо Ганчев на 26 януари са изработени четири ключа, с които да бъдат разглобени релсите на трена на барон Хиршовата железница и да бъде дерайлиран влака. Същата вечер ключовете са изпробвани. Железарят е отказал заплащането от 6 лири, за да помогне на делото.
Стефан Сливков и Георги Хаджидечев изработват 35 турски облекла за четата.
Събира се чета от 40 души, които чакат в Арабаджиево /Коларово/. Атанас Узунов и Кольо Райнов по цели нощи сноват от Стара Загора до Арабаджиево, за да оборудват четата. Изпраща се пратеник в София, който да телеграфира кога ще пътува Левски. Пратеникът обаче е заловен и се изпраща втори - Дончо Фесчията. Фесчията обаче праща телеграма "Кьоселето е скъпо. Подпис:Фесчи", което значи, че Левски е обесен. Атанас Узунов и поп Минчо се разплакват и разформироват четата.
Това са хора, които не се страхуват от нищо. Кольо Ганчев е обесен след Старозагорското въстание. Дончо Фесчията загива в сраженията при Дряновския манастир през Априлското въстание. Поп Минчо е участник в безброй побоища и битки с турците, под расото си винаги е носил два револвера. Едва ли можем да се съмняваме в достоверността на разказа.
На кого да вярваме? На Слави Трифонов и Николай Хайтов или на Стоян Заимов и Поп Минчо Кънчев?
За съжаление единствените материални доказателства за този опит - ключовете - са изчезнали. Във Видрицата се споменава, че били захвърлени на тавана на къщата на поп Минчо. Аз лично съм виждал два от тях на тавана на църквата в Коларово преди двайсетина години. След това имаше някаква годишнина на поп Минчо, селото се напълни със столични журналисти и отговорни другари и много неща изчезнаха, вкл. оригинални стъклени негативи на Левски. Сега вероятно са притежание на някоя партийна свиня. Тогава изчезнаха и ключовете. Вълшебната думичка "София" отваряше сърцата на хората и те даваха всичко, убедени, че го дават за добро.
Това е.
Не мисля, че сме народ от предатели.
| |
| |
| 
|
|
