Снощи в предаването на Слави Трифонов няколко пъти беше повторено, че не е имало опити за освобождаването на Левски. Щото сме били народ от предатели.
Така ли е?
Има няколко плана за освобождаването на Левски. Най-известният от тях, описан почти идентично от Поп Минчо Кънчев във "Видрица" и Стоян Заимов в "Миналото", е осъществен от Старозагорския рев. комитет. Преразказвам набързо "Видрица", С. 1983, стр.304:
По заповед на Кольо Ганчев на 26 януари са изработени четири ключа, с които да бъдат разглобени релсите на трена на барон Хиршовата железница и да бъде дерайлиран влака. Същата вечер ключовете са изпробвани. Железарят е отказал заплащането от 6 лири, за да помогне на делото.
Стефан Сливков и Георги Хаджидечев изработват 35 турски облекла за четата.
Събира се чета от 40 души, които чакат в Арабаджиево /Коларово/. Атанас Узунов и Кольо Райнов по цели нощи сноват от Стара Загора до Арабаджиево, за да оборудват четата. Изпраща се пратеник в София, който да телеграфира кога ще пътува Левски. Пратеникът обаче е заловен и се изпраща втори - Дончо Фесчията. Фесчията обаче праща телеграма "Кьоселето е скъпо. Подпис:Фесчи", което значи, че Левски е обесен. Атанас Узунов и поп Минчо се разплакват и разформироват четата.
Това са хора, които не се страхуват от нищо. Кольо Ганчев е обесен след Старозагорското въстание. Дончо Фесчията загива в сраженията при Дряновския манастир през Априлското въстание. Поп Минчо е участник в безброй побоища и битки с турците, под расото си винаги е носил два револвера. Едва ли можем да се съмняваме в достоверността на разказа.
На кого да вярваме? На Слави Трифонов и Николай Хайтов или на Стоян Заимов и Поп Минчо Кънчев?
За съжаление единствените материални доказателства за този опит - ключовете - са изчезнали. Във Видрицата се споменава, че били захвърлени на тавана на къщата на поп Минчо. Аз лично съм виждал два от тях на тавана на църквата в Коларово преди двайсетина години. След това имаше някаква годишнина на поп Минчо, селото се напълни със столични журналисти и отговорни другари и много неща изчезнаха, вкл. оригинални стъклени негативи на Левски. Сега вероятно са притежание на някоя партийна свиня. Тогава изчезнаха и ключовете. Вълшебната думичка "София" отваряше сърцата на хората и те даваха всичко, убедени, че го дават за добро.
Това е.
Не мисля, че сме народ от предатели.

Прав си. Обаче защо този проклет железар е отказал 6 те лири?

За да помогне на делото бе. И аз, откакто се помня, помагам на делото. Само не знам на кое дело.

Затова нищо не става пич! Нищо безплатно на тоя свят няма. Ако бяха събрали повечко лири сигурен съм, че Левски щеше да е жив и здрав.
Виж братята американци как работят по въпроса: ръсят манги и купуват, купуват.

Абе не е точно така. Шопите не са се опитали да го освободят, щото са били заети с правенето на пачка. Даже и тялото му не са поискали да го погребат. Погребалният бизнес още не е бил развит.

Малко са им давали, шопи са това, не са американци

"Обаче защо този проклет железар е отказал 6 те лири?"
Za da ne plashta danqk :-)

И за това не си е свършил работата

Za tova ne znaeh,no sam chuval,che Levski e bil obesen ne zaradi komiteti i budeneto na nacionalnata savest na horata,a zaradi kriminalno prestaplenie.
Mai zaklal niakakav turchin ili go ograbil.
Ne pomnia tochno.
NIakoi znae li neshto po tozi vapros?

Историята не ни учи на това как са живели дедите ни, а на това как да живеем НИЕ!!!

Здравейте, момчета,

Поздравления за избора на темата, но ми се струва, че тръгна малко настрани.

В действителност е имало два плана за освобождаването на Левски - единият - ръководен от Атанас Узунов е описан във "Видрица", а другият - ръководен от Стоян Заимов - в спомените му (ако не се лъжа).
Трябва да се каже, че първият план е бил много по-добре разработен, а конспирацията е включвала освен значителна по брой чета (40 човека), известен апарат от агенти, които да следят придвижването на конвоя, както и помагачи от работниците и служителите по железницата, повечето чужденци, които са симпатизирали на българското освободително движение. Това, вече е твърде сериозно.
Впрочем, турските власти са се досещали за огромния риск от транспортиране на Левски, както и от един показен процес. Те са надценявали степента на подготовка на революционната организация и са се опасявали от избухването на въстание. Такива прецеденти е имало много тогава - Италия, Сърбия, Гърция, Полша, Унгария и т.н. Светът още е бил под впечатлението на 1848 г и на войните за обединение на Италия и Германия. Такова е било и опасението на европейските полицейскии съдебни консултанти, които са настоявали за бърз, непоказен процес, при спазването на всички процесуални и материалноправни норми, за да може да бъде защитена присъдата при евентуална международна ревизия. Счело се е за необходимо да се акцентира върху криминални, а не само върху политически обвинения. Точно такъв е бил и процесът в София. Остава да гадаем какво са щели да направят, ако Левски е подписал молба за помилване. Той, обаче, не го е направил, за разлика от повечето хора в неговата ситуация (най-пресен пример - Йоджалан). След този шамар, просто е било задължително бързо да се приведе в изпълнение смъртната присъда, докато не се е разчуло.

За разлика от опита на Атанас Узунов, планът на Стоян Заимов е много по-семпъл и по него не е извършена толкова сериозна подготовка. За съжаление, обаче, повечето участници в първия план загиват през 1875-1876 година, а Атанас Узунов е разстрелян за участието си в офицерските бунтове срещу регентството, така, че заслугите му не са били изтъквани.
За разлика от него, Стоян Заимов е стамболовист и се издига, като естествено се опитва да повдигне значението на ръководения от него заговор, но това не е възможно, защото за плана не е извършена съществена подготовка.

Така и двата опита се забравят, за което съществено значение има и Народната власт, чиято официална доктрина беше, че българският народ, поради естествените си качества - глупост, мързел и склонност към предателство не е способен самостоятелно да определя съдбините си и най-добре да натовари с тази отговорност братския руски народ, който има богат опит в определянето на съдбини. (това е едно към едно руската доктрина за България от времената на Александър ІІІ до Елцин).

Без да иска, в тази схема се набута и Слави Трифонов, чиито сценаристи не са особено ерудирани.
Считам, че се прави голяма грешка с това, че от средствата за масова информация се сипят обиди към собствения народ. Това е безотговорно, глупаво и показва нищетата на говорещите.

Примери за предателство на националните герои има във всички страни по света, МНОГО ПОВЕЧЕ ОТКОЛКОТО У НАС:
- Шотландия - Уилиям Уолъс - предаден от бъдещия крал Робърт Брус;
Робърт Макгрегър Кампбел (Роб Рой) предаван многократно и все от Шотладци - Маркиз Монтроуз, Херцог Аргайл и напротив - освобождаван и подпомаган от английски католици - привърженици на Стюартите;
- Франция - Жана Д Арк - предадена от краля си, комуто поставя короната на главата;
- Испания - Ел Сид - предаден от краля си, когото е поставил на престола;
- Германия - херцог Валенщайн - предаден от Императора, на когото е спасил короната и убит от собствените си подкупени офицери; Томас Мюнцер - предаден от духовния си водач Мартин Лутер, в името на когото се сражава, а физически, от командира на конницата си.
Това са само отделни звена от безкрайната верига на предателствата, но европейските народи, въпреки това не викат от екрана "ГОЛЕМИ СМЕ ПРЕДАТЕЛИ МАМА МУ СТАРА".

В противовес на казаното дотук, трябва да се подчертае, че няма сигурни доказателства, че Левски е бил предаден. Българската общественост е подведена от огромния авторитет на Дядо Вазов, който пише:
Той биде предаден и от един поп -
този долен червяк, този низък роб,
този брат на Юда, туй пятно за храма,
Дякона предаде чрез черна измама ...

Ех този балкан, какви псувачи ражда!

Какво излиза накрая - другите народи имат стотици доказани предателства, но никой не ги и споменава и се бият в гърдите за ужасно лоялни, докато ние имаме едно недоказано съмнение и ореваваме орталъка от какви предатели е съставен българския народ.

ТОВА СЕ НАРИЧА СИСТЕМНО И ЦЕЛЕНАСОЧЕНО РАЗРУШАВАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ДОСТОЙНСТВО.

ДЯКОНЕ, ПРОСТИ НИ.

А иначе, бъдете живи и здрави.