Нямам никакво време но ще напища още няколко реда. Ти, поради заетата от мен позиция, можеш лесно да ме критикуваш, но това не беше предназначено за тебе а за онзи, който ми препоръча списъка на "хилядата прабългарски думи". Аз може и да не съм добър в Английския но добре виждам, че този списък не е обявен като такъв на прабългарските думи а само се намеква за това. Освен това от коментариите за всяка дума се вижда, че много малко от тях са обявени директно за прабългарски, една немалка част са обявени като оригинални турски заемки, а най-голямата част от 1000-та за обявени за заемки от иранските или източнокавказки езици и само за част от тази най-голяма част е споменато, че са заемки през турски. За останалите не се казва нищо и трябва да се досетим, че са прабългарския внос в българския език, поради ираноезичния произход на прабългарите. По този начин обаче се постига внушение на няколко нива. 1. "Бързащите" чуят за списъка на "прабългарските", посетят го, хвърлят му бръснещ поглед, видят, че думите са 1000, видят титлите на съпътстващите списъка лица и си кажат - да бе верно било, 1000 са, тия в училище едно време са ни лъгали. 2. Любопитните - попрочетат някоя друга дума, видят, че думите нямат славянско звучене, позагледат се в обясненията, срещнат в поясненията за някои от тях, че са прабългарски, други, че са източно кавказки (ама прабългарите са били и там някъде в даден момент) а други че са ирански (без коментар), запомнят този факт, не бързат да правят заключения, но след време е много лесно да им се внуши иранския произход(не бързам да го отричам, само коментирам механизма). 3. Умни хора, които щателно изследват списъка но са предразположени да го приемат за достоверен (и той е достоверен в голямата си част) въпреки някои неудачи. 4. Дебелоглави славянофили, като мене, които попадат там с предварителното намерение да го критикуват. Последните не се поддават на тая агитация, но пък и списъкът не е предназначен за тях, защото на автора му е ясно, че те не се поддават на никаква агитация, и няма намерение да ги агитира. Той просто ги игнорира. Достатъчно му е спечелването на първите три категории. И мисля, че успява да постигне целите си.
Точно поради тази причина аз надълго и нашироко коментирах различните пътища на проникване на иранските заемки в българския. Самият автор не се "цигани" и сам заявява турската пътека на част от тях. Аз също няма да почна да отричам "прабългарската" пътека за друга част от тях. Персия е мощен цивилизационен фактор в района в продъжение на 2000 години и речниците на всички околни народи независимо от произхода им са пълни с ирански заемки , пример - турците. Така че дори и прабългарите да са донесли една голяма част от иранските заемки в съвременния български език, това все още не доказва иранския им произход. Може да е вярно но не това е доказателството. (но той и него обявява а само го загатва, така че за момента не е необходимо да ни го доказва) За да се докаже окончателно ираноезичността на прабългарите, трябва да се направи изследване на граматиката на праезика им. За съжаление това е невъзможно. За да има пълнота такова изследване са необходими десетки, да не казвам стотици писмени документи на български праезик. А такива прабългарски, няма. Пример - английския е пълен с латински заемки през френски, но си е по произход германски език и това се доказва точно чрез проследяване на развитието на граматиката му. Така че въпросът остава. Може би везните са се наклонили малко в посока на иранския произход но все още са си някъде по средата (Впрочем това е и целта на автора, това е програмата минимум, както се казваше едно време). Съзнателно се скрива обаче, още една пътека на проникване на иранизми в българския (славянски) език. А тя не е без значение. Позицията "в другите славянски езици, такива иранизми няма" в случая не издържа при следната постановка. Директния обмен на лексика между сарматите и онези източно раположени славянски групи, които по-късно известни като "анти", заели източната част на полуострова. Не изключено даже да са увлекли със себе си последните сарматски остатъци. Авторът неколкократно подчертава за много иранизми, че се срещат в източните части на България, като оставя на нас да се сетим, че те са пристигнали там с прабългарите. Но обяснението което давам аз, ми се струва не по-малко логично макар че омаловажава "прабългаската следа". Сарматите(и аланите) са ираноезични. Това може да обясни и сума аналогии с източнокавазки думи. Източен Кавказ е място където дълго време са пребивавали скитски племена и са оставили съответните езикови следи. А защо тези думи не се срещат при останалите славяни. Онези иранизми, които са достигнали, са изключени от списъка. Не е задължително 100% от иранизмите, навлезли при антите, да проникнат и по на запад. Все пак Антите не са ирански мисионери, та целенасочено да предават всички иранизми, които са получили. А и в даден момент потеглили на юг и прекъснали връзката си със славянската прародина. А за нецеленасоченото проникване на думи е неовходимо време. Но донесли тези думи на Източните Балкани, където се разположили, директно със себе си, без да чакат идването на прабългарите. А и какво, в крайна сметка станало със сарматите. Антите често са бъркани от средновековните автори със сарматите. Мисля, че от тази позиция Петър Добрев би могъл да бъде тотално критикуван от съответните специалисти, разполагащи с подходяща и достоверна информация.
Накрая не мога да не дръпна едно контра обяснение на къща, ей така за бай-бай. Къща е иранска дума и като че ли не се среща в останалите индоевропески езици (от което следва че е възникнала самостоятелно при развитието на езика и е "донесена" като заемка от прабългарите) Да, ама не. Славяското "дом" е твърде общо. По искърското дефиле селяните наричат дворовете си "държави" и действително си ги "държат". А корена на "къща" го има и в другите индоевропейски езици. Пример - латинския "castel". "Моят дом е моята крепост". При проникването на славяните, на Балканите е имало достатъчно малки кастели и достатъчно хора, които да ги наричат така, за да има от кого да бъде чуто. При заемането "кастел" сигурно отначало е звучало като кащел (щ - често измества други звуци при заемане в славянски) и е означавало каменен дом. До тогава я карали в хижи и землянки и трябвало да разграничат видовете домове. От там до "къща" има една крачка, до "куча" още една и половин до "куче", което лае пред къщата.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.