щом не си българин... Аз вече ти казах - малко ме интересува (а както виждам и други) биологията. Дори не ме интересува дали биологично са били мнооооооого, много повече славяните в тези земи и омешването да не е оставило никакви, ама никакви физиологични белези (т.е. чиста българска кръв) у мен и моите сънародници. По-важното е, че тия няколко българчета (или пра...) са оставили името си, Бога си, чистотата на духовността си. Т.е. българския национален Дух е жив. И той е, който прави историята на тая държава. Всеки народ си има характеристика. Както е можело да се казва за византийците, че били "лисици, хиени" - лукави и лицемерни. Както едни сърби са известни със завистливост, а славяните руснаци - с широка душевност, но и неорганизиран ум. Както в японците виждаш много силен стремеж към съвършенство и перфекционизъм, а при индийците - богатство на въображението... А ние българите пък сме "Духа на света" (по признанието на Дмитрий Лихачов). Затова и Пенчо Славейков може да каже "Бог и България - единство в двойна плът", затова и един Теодор Траянов ще напише в своето "Видение на пророка":

Намерих в своята родина
най-близкия до Бога връх,
където всичко тленно гине
докоснато от вечен дъх...

Но не е въпрос само да си се родил тук, за да носиш тоя дух като предназначение за осъществяването му. Защото ти може да си българин по произход, но както сам каза си славянин по душевност, и в това няма нищо лошо, разбира се...