Това, друже, дето го разказах, си е живата истина, жалко, че няма свидетели, вече са зад граница...

Сега, back to the fish:
Пуйката беше обработена с остър тънък нож (за рязане на тапети);Пепи започна да я обработва през шията (тя беше одрязана), направи широк разрез и оттам, започна да дълбае много внимателно степ-бай-степ навътре;Кожата беше запазена и ни най-малко наранена!
Хубавата карантия я сварихме и влезе в плънката.
Важно:както си се сетил, бутчетата и крилата се запазиха; пуйката беше подпряна на бутчетата, докато се печеше; Цялото месо беше извадено и разчленено и се сложи да се вари, а след това го изчистихме от всички кости.Всични гадни сухожилия и хрущяли не влязоха в употреба. Спомням си,че се получи много месо, ама не само бяло, а и червено.
Чувала съм,че това се прави и с пилета, ама ще е по-сложно, защото периметъра на дейстие е по-тясен.
Мойта пуйка-великанка все пак си беше 7 кила живо тегло!
Искаш ли да навлезеш по-навътре в материята за обезкостяването, не ти трябва учебник по хирургия, а някоя книга на Ерик Лустбадер за нинджите.Там си е пълно са такива източни фукуси и обяснения за боравене с катани, шурикенчета и други, че аспаруховите българи и техните потомци са деца сукалчета пред ония с дръпнатите очички..
Голяма тръпка е, ако харесваш Изтока )))) (тъй и тъй си мечтаеш за Тайван, както се разбира)))))