Съгласна съм със всички по-горе, че пуйка по Коледа хич не е българска традиция, но ще ви разкажа една история: преди 10 години, аз младо девойче, бях "наградена" от гаджето с приготвянето на една пуйка (около 7 кг) за Новогодишната вечер.
Ужас и голям резил!Стовариха ме пред блока с пуйката в един чувал и аз не знаех как щях да изляза от ситуацията, ако не беше един мой съсед,
много напред в кулинарията (и в килограмите).Звъня му на втарата и казвам: "Аман заман, Пепи, ти баща, ти майка, спасявай положението!Страшно ше се изложа пред любимия, какво да правя..." И Пепи се яви в ролята на ангел-пазител и рече:"Става, аз ти помагам за пуйката,но ти ще ми помагаш, докато пълня прасето".Сключихме сделка и какво стана:

Та, Пепи, взе един нож за рязане на тапети и обезкости пуйката отвътре, без никъде да засегне кожата й, месото се вари няколко часа в тендета с много билки, после изчистихме кокалите;
Отделно приготвихме плънката, (включваща месото на късчета), запържените: ориз, нарязани гъби, маслини, стафиди, лук, мащерка, чер пипер и други мерудии.С тази плънка напълнихме пуйката, зашихме я и я сложихме да се пече във фурната за 4-5 часа;
Отгоре поливахме с бульон, а аз мажех кожичката с масло и лимонов сок, ама с четка!
Цял ден се въртяхме, докато пекохме тия животни!
Аз пожънах страшни овации с пуйката, която се яде 3 дни, и с нея изпиха 3 дамаджани с червено вино;
Но си признавам, ей Богу, не мога да повторя касапските умения на моя съсед за нейното обезкостяване.Тази работа си е само за мъже!