........продължение на превода....
BHAKTI YOGA - Пътя към Бога чрез любов.
Йогата чрез опознаване/размисъл изглежда като най-краткия път към божествената реализация, но също и най - стръмния, защото общо взето живота се захранва по-малко от разума отколкото от чувствата. И най-силното от тях е любовта. Целта на Bhakti Yoga - йогата на любовта и посветеността е да насочиш любовта, която лежи в корените на всички сърца към .....Бог.
“Както водата на Ганг тече безшумно към морето” - казва Бог в Bhagavata-purana “така се движи душата на “бхактата” постоянно към Mен - най-висшето същество, което обитава във всички сърца, когато чуят за моята същност”
Bhakti Yoga е най-популярната от четирите йоги. Един от нейните най-известни представители е мистика и поета Tulsidas, който е живял през 1,500 год. В началото на своята женитба той бил толкова ненаситно влюбен в своята жена, че не издържал без нея и един ден. Но я чул да казва: “ Толкова страстно си привързан ти към мен! Ако можеше да прехвърлиш тази преданност към Бог - Него ще достигнеш веднага”
Тулсидас и повярвал и....то се изпълнило.
Bhakti Yoga си представя Бог по един друг начин от Jnana Yoga, в която водеща картина е едно безкрайно море на Съществото, което се намира под безкрайните вълнички на “азът”. В тази представа Бог е безличен или по-скоро “свръхличен”, защото личността /която е ограничена/ изглежда крайна, докато Бог в Jnana Yoga е безкраен. За Bhakti Yoga /или“бхактата” - този който практикува тази йога/ който приема чувствата за по-важни от мислите Бог изглежда различен по всички тези точки.
Първо, бхактата, когато използува любовта, отхвърля всички предположения, че Бог, когото обича е той самия или себе си еднакъв с Истинския Себе си. И настоява, че Бог е различен. Един хиндуиски поет е написал като подзаглавие: “Аз искам да опитам захарта, аз не искам да стана захар” и после:
“ Може ли водата да се пие сама?
Могат ли дърветата да опитат собствените си плодове?
Този, който благоговее и обожава Бог, трябва да застане до Него.
Само така ще може да изпита Неговата пълна с наслада Любов.”
Второ, след като бхактата е убеден в “различността” /от себе си/ на Бог, също и целта му е различна от тази на Jnana-та. Бхактата не прави усилия да се слее с Бог, но обожава Бог с цялата наличност на своето същество. Всичко, което трябва да правим упражнявайки тази йога е да обичаме най-много Бог. Не само да съхраняваме подобна любов, но наистина да обичаме Бог, да обичаме само Бог /докато други неща са обичани във връзка с Бог/, да обичаме Бог без никаква друга причина / нито тази - за да бъдем обичани в ответ/ Но изключително заради самата Любов. Съобразно степента на която сме се посветили на тази задача - ние изпитваме Радост, с която никакво друго изживяване не може да се сравни. С това да обичаш всеотдайно и пълно.
Как може да се създаде една такава любов?
Задачата не е лесна, защото света е толкова пълен с прах, че не е лесно да откриеш един невидим Бог. Тук на помощ идва хиндуизма със своите митове, своите прекрасни символи, своите стотици картини на Бог, своите ритуали, които превръщат деня и нощта в една безкрайна и непрестанна поредица от молитви. "
-----------------------------
........следва.....
Пиши само в темите, в които имаш нещо разумно и смислено да кажеш!!!
|