.......продължение...

На първия знак пише: “Общност” /или “Братство”/. Че “Общността” същевременно поддържа нашия собствен живот и този на другите съдържа едно значение, което никой отделен живот не може да има. Нека тогава да прехвърлим нашата вярност към Общността и да и дадем правото на приоритет пред нашия собствен.
Това прехвърляне маркира първата значителна стъпка на религията. Това донася религията на задължението. В хиндуистките очи това е третата голяма цел в живота след Удоволствията и Успеха. Тя упражнява силно привличане към узрелите. Хиляди хора са трансформирали своята воля “да взимам” към “да давам”. Желанието “да печеля” към “да служа”. Не да “триумфираш”, но да приемеш отговорността за това, което трябва да се свърши - е станало тяхния избор.
Хиндуизмът е богат на линии на направление за хората, които искат да сложат едно рамо на колективното колело. Те подготвят пришълците за задълженията, които пасват за възраст, темперамент и социален статус и ние ще се върнем към тях по-късно. Тук ще повторим това, което бе казано във връзка с Удоволствията и Успеха.
И Дългът дава богато възнаграждение ....и все пак остава духът незадоволен. За да можем да оценим неговите възнаграждения - се изисква зрялост, но щом зрялостта е налице ....възнаграждението е значително. Този който изпълнява своите задължения с посветеност се радва на респект и благодарност от своите близки. Още по-важно е самоуважението, което се дължи на това, че спомагаш със своето. Въпреки че, когато му дойде времето....и това възнаграждение става недостатъчно.....
Трудно е да се достигне до една формулировка, която точно да идентифицира становището на хиндуизма към света. Светът съдържа значително много неща, за да ни задоволи за няколко живота. Но рано или късно всички ще станат наясно както казва Simone Weil: ....” че Доброто не се намира тук долу, че всичко което смятаме за добро тук е.....крайно и ограничено. Че ще се изразходва. И веднаж изразходвано.....оголва
студената необходимост.....Празнотата...настъпва”
Ако това, което се изразходва/изпразва не може да ни задоволи напълно - кое може тогава? Единствената алтернатива - безкрайното. Безкрайното е междо другото доста абстрактно понятие. За да го свържем с човешкото задоволяване ние трябва да го свържем с липсите, които обсъдихме вече. Удоволствията, Успехът, Дългът не са всъщност това, което ние желаем - казват хиндуистите. Това, което истински желаем
е да узнаем. Да бъдем, да узнаем и да станем щастливи. Никой не иска да умре, да бъде невежа за нещата или да бъде нещастен. Удоволствията, Успеха, Дългът са само заместители на това, което собствено желаем. Те са отвори през които нашите истински желания преминават през нас - временно. Както прозорците могат да пропуснат само една част от същността, природата, познанието и щастието. А това, което ние всъщност желаем е - тези неща в неограничена степен/количество. Това четвърто, последно и истинско желание за което сме програмирани хиндуистите наричат “moksha”/освобождение/. Освобождение от всичко, което ни отдалечава от безкрайнaтa Същност, безкрайното Съзнание, безкрайното Щастие.
Това ни довежда до най-изумителното становище в учението на хиндуизма за човека. Това, което ние желаем най-много - можем да го имаме. И каточе ли това не е достатъчно - казват също: - Ти вече го имаш!
Защото какво е човека? Едно тяло? Разбира се - но нещо повече? Една личност, която се състои от ум, спомени и дадености. Това също - но още нещо повече? Някои отговарят - не, но хиндуистите не се съгласяват. Като основа в самия човек се намира един животодаващ резевоар, който никога не умира. Който никога не се изчерпва/изпразва и който е неограничен в Съзнание и Щастие. Този безкраен център на всеки живот, това скрито Себе си или Атман не е по-малко от Браман - самото Божествено. Тялото, личността и Атман-Браман. Един човек не е съвършен преди и трите да се включат в картината.
- Но ако това е верно и ние в същността си сме безкрайни, защо това не е явно?
- Отговорът е, че вечното лежи дълбоко “заровено” в нас под почти непроходимата маса от разсейване, заблуждения, илюзии и инстинктивни лични интереси, които съставляват нашето повърностно "себе си". Една светлинна шахта може да бъде задръстена с прах и отпадъци, така че да не пропуска повече светлината изобщо. Човек има задачата да прочисти своята “светлинна шахта” така че Светлината отвътре да може да блесне с пълна сила.
“Целта на живота е” - казва един мъдрец “ да се отдалечиш колкото се може повече от...несъвършенното “

.......следва.....

Пиши само в темите, в които имаш нещо разумно и смислено да кажеш!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите