.....продължение на превода....

Пътят на Отказването.
Думата “Отказване” има едно негативно звучение и честата и употреба в Индия е създала на страната една слава, че е отхвърляща земните радости. Но всичко се претегля срещу това от което се отказваш. Когато един спортист, който е на тренировъчен лагер каже “не” на десерта, той се отказва от едно преходно удоволствие в полза на една по-значителна цел. Когато един човек от този свят обвини един индийски аскет за неговата способност да се отказва, йогата отговаря: “ Твоето Отказване е много по-голямо от моето, защото аз се отказвам от ограниченото/временното заради неограниченото/вечното - Бог, а ти се отказваш от вечното за преходното.” Ако хората можеше да бъдат задоволени от своите моментни импулси - представата за Отказването никога нямаше да се появи. Нека бъде ясно това: Хиндуизмът не казва, че всички в този живот ще открият, че нещо липсва следвайки Пътя на Страстите, защото една огромна “скала от време” разделя според хиндуизма хронологичната/календарната/възраст и....психичната възраст. Двама души, които са на 46г. напр. могат да имат същата календарна възраст, но единия може да бъде психично узрял а другия не. Хиндуистите развиват това разделение като разглеждат различните реинкарнации или прераждания - едно учение за което ще говорим по-късно. Като последица от това можем да намерим мъже и жени, които участвуват в играта на Пътя на Страстите със същия жар, както 9 годишните си играят на стражари и апаши и макар, че не знаят нищо друго ще умрат с едно чувство, че са живяли един добър живот. Други могат да участвуват в тази игра със същата, но.... временна жар....Защо е тази разлика? Ентусиазъма се обуславя от интереса към новото. Тези, които са играли играта много пъти търсят други светове - да покоряват. Тези други светове се намират отвъд егоистичното самоцентриране, защото празнотата, която се получава когато човек е получил това, което е искал да има за своя собствена полза произлиза от природата на изолираната собствена дребност и незначителност.
Означава ли това, че идентифицирането с нещо по-голямо, може да ни освободи от баналното чувство? Тази мисъл предшествува раждането на религиите, защото всички истински религии започват от стремежа за един смисъл и стойност извън собственото “аз”. Това предхожда прехода на “аза” към Вечното.
Когато се откажем от егоцентризма в какво навлизаме.... Хиндуистите са поставили два крайпътни знака, които заедно маркират
“Пътя на Отказването”

.......следва....

Пиши само в темите, в които имаш нещо разумно и смислено да кажеш!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите