Re: Реализацията / Контакти / Приятели

Тема Re: Реализацията
Автор.........
Публикувано 24.02.02 21:54

Сега ще ви представя части от една много интересна книга написана от един американец / може би за българина англо-американската гледна точка на зрение по въпроса ще е по-интересна от.....ориенталската ...Но...възнамерявам да ви преведа и откъси от оригинални издания на Бхагават Гита и др. също./
Тя се нарича: " Световните религии" и днес ви преведох няколко реда от норвежкото издание.

Ето:

" Хиндуизма

" Ако някой ме попита под кое небе човешкото съзнание е достигнало най-дълбоко над най-големите житейски проблеми и е намерило прости разрешения, които заслужават да им се обърне внимание, също и тези, които са изучавали Платон и Кант - аз бих посочил Индия.
И ако трябва да попитам себе си от коя литература ние, които бяхме почти отделени от мислите си за гърците и римляните и за една семитска раса - еврейската. От където можем да вземем корекциите от които имаме най-много нужда за да направим нашия вътрешен живот по-съвършен, по- обхватен, по - наистина човешки .....ще посоча Индия.
/ Макс Мюлер 1800 /

Хиндуизма започва с въпроса: - Какво искат хората? И с този въпрос ще влезем в тази религия.
Хиндуистите казват, че хората желаят 4 неща:
1. Те започват с желанието за забавление - удоволствия.
Това е природно. Ние сме родени с “вградени” реактори за удоволствие и болка. Ако ги пренебрегнем поставяйки напр. ръката си в/у една нажежена печка – ще усетим болка или скачайки през прозореца от третия етаж - ние ще умрем бързо. Какво може да бъде по-пасващо от това да следваме вдъхновението си за развлечения и да посветим живота си на тях?
Ние сме чували, че Индия е аскетична, не светска и отричаща живота и ние бихме очаквали от индийците да прилагат строго отношение към хората на удоволствията....но това не е така. Верно е, че развлеченията не се смятат като върховно добро, но нито се посрещат с осъждане. Този, който търси развлечение получава ясен сигнал - Карай! Действувай! Няма нищо лошо в развлеченията - те са едно от четирите легитимни цели в живота. Светът е пълен с красота и наситен със сензуални радости.
По-нататъка има светове над този, където удоволствията нарастват милиони пъти с всяка стъпка.....и тези светове ще изпитаме в изобилието на времето. Както всичко друго и хедонизма /учението, че удоволствието е най-висше добро/ изисква здрав разум.
Дребни моментни цели трябва да се жертвуват за постижения в по-дълга переспектива и ние трябва да се въздържаме от импулси, които могат да наранят другите - за да избегнем враждебни чувства и яд. Само глупавите биха лъгали, крали, мамили или да отдават на злоупотреби. За отделни хора, които желаят малко друго... се явява хиндуизма преди всичко като една практика, която осигурява здраве и благосъстояние но.....в другия край на спектъра за комплицираните-изтънчените развива една сензуална естетика, която шокира със своя ясен език. Ако е удоволствието, това което човек търси...не трябва да си подтиска страстта. Търси удоволствие по един интелигентен начин !
Това казва Индия и чака. Чака да дойде времето на всеки. Това важи за всеки един.....разбира се не за всеки в този живот. Рано или късно човек ще стане наясно, че търси нещо повече от едно развлечение. Основанието или причината, че всеки накрая идва до това откритие е....понеже развлеченията са твърди банални, за да ни задоволят. Удоволствието е преди всичко частно а личното е твърде малко, за да бъде притежание за вечно оставащ ентусиазъм. Рано или късно ние получаваме нещо повече от развлечения. Когато това откритие се появи - се сменя интереса обикновенно към другата голяма житейска цел - именно светски успех под формата на богатство, слава и сила. Нито тази цел трябва да се подтиска или осъжда. Това дава по-осезаемо задоволство от развлечението, защото е социално.
Тези задоволства дават големи възможности за ангажиране на други хора.
Пред една западна публика човек няма нужда да се аргументира за едно такова гледище. Англо-американците не са ...болни за удоволствия. Те не се отдават на удоволствия - те са прекалено заети, те работят твърде много. Това, за което трябва да се аргументира човек на Запад не е, че удоволствията имат своите ограничения, но че социалните изяви ги имат - че “ каква ми е ползата ”не е синоним на “ какво струвам аз”.
Индия признава не само, че успеха е необходимост, за да поддържаш семейство и изпълниш гражданските си обязаности, но че дава също достойнство и самоуважение. Но когато дойде времето и това възнаграждение има своите ограничения както ще видим......"

Моята цел е чисто информативна ! Да ви представя една по-широка възможност, по-отворено виждане на света.....

.....следва....

Пиши само в темите, в които имаш нещо разумно и смислено да кажеш!!!

....продължение на превода на откъси от книгата "Световни религии"

Хиндуизма смята, че е възможно да се прекосят несъвършенствата напълно и ги свежда до три:
1.Тези, които ограничават радостта, познанието и битието, които ние всъщност желаем. Да започнем с това, което затваря радостта и се намира в 3 подгрупи:
а/физическа болка
б/неизживяна страст
в/скука - една празнота, която напластява апатия и депресия - чувството за безмислието на живота.
За физическата болка ние ще схванем бързо, защото тя произлиза от тялото, което накрая ще я надрастне - духовния характер на хиндуизма се състои в надрастване.
Психологичните разочарования идват, когато Егото не получава това, което иска да получи и те ще се оттеглят накрая - когато Егото престане да настоява.
Празнотата ще изчезне, когато интереса се отвърне от външния свят, защото космическата драма е толкова мощна в своята привлекателна сила, когато Азът е привлечен към нея.
Друго ограничение в живота е “невежеството”. Упанишадите говорят за това “да узнаеш това, което носи Познание за всичко - когато човек се е научил да познае."
Тук не е вероятно че се говори за “фактически познания”. По-вероятно е, че се отнася за едно интуитивно Познание, което те отваря за значението на нещата в тяхната цялост.
Що се отнася до ограниченията на битието - третото ограничение в живота, ние можем да се приближим към него като попитаме - Как ще се дефинира “Себе си”?
Естествено ние не можем да го дефинираме с физическото пространство, което заемаме. С количеството вода, която изместваме във ваната. Лесно е да се схване, че ние измерваме нашето “Себе си” според нашата духовна големина - обемът на действителноста, която ни ангажира. Според този критерий хората, които могат да се слеят със Себе си като цяло, ще станат неограничени......но едва ли това се чувствува съвсем правилно.....защото те все пак ще умрат. Обекта на тяхния интерес ще продължи да съществува, дори и когато те са изчезнали вече. Затова има нужда да подходим към този въпрос не само “пространствено” но също и от переспективата на времето. Строго погледнато - всеки миг от нашия живот е един вид смърт. Този миг умира и никога няма да се роди отново. И все пак въпреки, че моя живот в това значение не представлява нещо повече от....погребения на мигове...аз не мисля за себе си като умиращ всеки миг....защото аз не се идентифицирам с тези моменти. И макар, че ги нанизвам като перли на един конец аз не ги изживявам като идентичен с тях.
Хиндуизма довежда тази представа до границата на логиката. Това постановява, че следващите животи по същия начин ще се нанизват както моментите в този.
Това е главния момент в оценката на хиндуистите за човешкия живот. Дълбоката психология ни е направила възприемчиви към представата, че има нещо повече от нашия ум от това, което си представяме. Хиндуизма разширява тази представа и схваща умът като безкраен. Щом като нашия ум е неограничен в своята същност, трябва да е също неограничен в своето съзнание, защото не съществува нищо извън това, което съществува - да се узнае. И то е безкрайно в своята радост, защото няма нищо, което да е чуждо на това, което може да застане на пътя на това блаженство.
Хиндуистката литература е осеяна с метафори, които са събрани, за да ни събудят за златното съкровище, което е скрито дълбоко в нашето същество. Ние сме като един крал, който е обзет от загуба на паметта и облечени в дрипи скитаме в нашето царство без да знаем кои сме ние.....Или...ние сме като едно лъвче, което се е отдалечило от майка си и е отгледано от овце и започнала до пасе и да блее като тях.
Ние сме като един любовник, който в един сън търси объркан в целия свят своята любима...без да схваща, че тя всъщност лежи до него през цялото време."

.....стига ви за сега....да не задимят някои глави...
..................следва..........

....продължение на превода....

Ние всички живеем на брега на безкрайното море, което е творящата сила на живота. Ние го носим вътре в нас - висша сила, съвършенна мъдрост и необятна радост.....но то е скрито в нашите дълбини. Помислете си за това - ако можехме да го извадим на светло и да черпим от него постоянно....
Хиндуисткото откритие да реализира човешкия потенциал се обобщава в понятието “йога”. “Йога” е един тренировъчен метод, който довежда до интегриране или обединяване-съюз. Той съдържа физически упражнения но тяхната крайна цел е обединяване с Бога. Духовните пътища, които хиндуистите са прокарали към тази цел са 4 на брой. В първия момент това изглежда изненадващо.....Ако има една цел не би ли следвало да има един път към нея? Можеше да е така ако ние всички започвахме от едно и също място......но в действителност хората се приближават към целта от различни ъгли/посоки, така че трябва повече пътища. Различните стартови точки зависят и пасват за различните типове хора. Всички религии на света признават различни духовни типове, но хиндуизма е посветил в това отношение изключително
внимание - той идентифицира най-важните типове и скицира методите, които пасват за всеки от тях.
В резултат - едно признание, което преминава през цялата религия, че има повече пътища към Бог и всеки изисква своите методи за успех. Когато хиндуизма говори за 4 пътя - това отговаря на четирите типа хора. Някои хора са преди всичко съзерцателни-разсъждаващи. Други са активни и енергични. И накрая - някои, които обичат да експериментират. За всеки от тези типове характери препоръчват хиндуистите една специална йога, която е оформена така, че да извади най-доброто от силните страни на този тип. Типовете не са разделени с огнеупорна стена.....Всеки човек има един дял надарености във всичките 4 посоки, по същия начин както ако разделим едно тесте от карти на 4 ще имаме във всеки дял от 4-те вида бои. Но най-често човек играе с най-силния си цвят.
Всичките 4 пътища започват с морални приготовления. Тъй като целта на йогите е да достигнат до най-дълбоката - божествена същност на Аза, пяната от повърхността трябва да се премахне. Егоизмът размътва водата, омразата изопачава обективността.
Първата стъпка на всяка от 4-те йога поради това съдържа - отказване от лошите навици и създаване на нови добри навици. Отказване от нараняване на другите, отказване от лъжата, от кражбата, упражнения за владеене на себе си, чистота, доволство и самодисциплина и наличието на едно изгарящо желание да постигнеш целта. С тези общи приготовления на ум/предвид ние продължаваме по-нататъка към
специалните направления на 4-те вида йога.

......следва....

Пиши само в темите, в които имаш нещо разумно и смислено да кажеш!!!