Ми не знам. Може би защото много хора са склонни да проверяват приятелство, ей така заради пробата и проверката..
Аз съм на обратното мнение...колкото по-бързо допуснеш някой до себе си, толкова по-бързо разбираш струва ли си...в много от случаите доверието е пропиляно, но поне нека да е в началото.
А това за предпазването..знам ли..мен ме дразни, аз мога и сама да се пазя, стига да знам намерения и цели, стига да бъдат откровени...
Приятелите са хора близки до нас, но ние решаваме колко близки да са и отговорността след това си е наша...
Не смятам, че има предателство, а просто грешна преценка на самите нас за човека и съответно тя бива коригирана...Непрекъснато някой идва и си отива от живота ни, въпросът е да си подбереш точни хора..макар, че и това е относително, защото времената се менят, нравите също..и така..непрекъснат кръговрат...
Аз много обичам приятелите си...и те си ми остават в живота, друг е въпроса, че срещите се разреждат, но пък спомените остават...Харесвам и обичам хората, които оставили спомени, това значи, че в даден момент пътищата са ни се пресекли и може и пак да се пресекат...въобще при мен нещата са много дълготрайни не съм от хората, които днес си ми приятел, а утре не...бил ли си, значи си оставаш, а дори да са ме наранили по някакъв начин, просто са ми показали че, не мога да разчитам на тях но не и че мога да ги залича завинаги...