Но хората много рядко имат нужда някой да им помага, а на повечето не може да се помогне с нищо. От ония дни бях изписал доста, но не го пуснах. В продължение на няколко години помагах на разни стари хора из квартала, беше ми кеф навремето. За разни дреболии и напълно безкористно. Но на повечето само веднъж да помогнеш за нещо и ти измислят график за няколко месеца напред с пълни глупости. Разни подробности, дето вкъщи не съм правил. Все едно, че ще живеят още хиляда години. То такава лакомия и неосъзнатост даже и у младите по-рядко се среща. Една започна да ми се кара, че не съм си вдигал телефона, друга ми държи сметка, че вратичките на шкафовете й били провиснали и заради мене трябвало да ги подпира с нещо, трета беше разправяла, че са й изчезнали 2-3 лева за курбан, някой път, когато съм бил у нея, а след една седмица казала, че си ги е намерила. А аз ако я бях таксувал за всичко, сигурно сега щеше да ми дължи двеста триста. Отделно, че всичките тия досадници имат синове, зетьове и внуци, но никой не иска и да ги види и разбрах защо. От десетки случаи се сещам сам за една възрастна жена, която наистина е била благодарна и е оценявала, и която е напълно сама. Последния път като се разбрахме за нещо, ми се обади по телефона и ми каза, че си е намерила хора, които са безработни, защото й е жал за мен да ми взима от почивката. Оня ден на тая с вратичките, след една груба подкана от нейна страна, й казах, чене ми дреме за нейните вратички, защото предпочитам да пия бира с приятели и решихме проблема.

Редактирано от rumen77 на 21.09.14 20:06.