Днес бях свидетелка на една сцена...
Две момиченца на около 5-6 годинки се караха...и едното каза " Не си ми приятелка вече, защото ти си предателка" Не разбрах за какво са се скарали, но точно след половин час пак бяха заедно и се смееха щастливи..
Стана ми интересно, ние възрастните как приемаме приятелството и предателството...и дали наистина съществува такава дума предателство, или просто тя е плод на нашите ограничения за хората и отношенията...
Не знам, аз нямам още отговори..сега съм на степен въпроси...но погледнато от различни ъгли сигурно е само едно...колко е лесен живота на децата..." Приятелка ли си ми...Приятелка съм ти...Ще си играем ли..Да" и усмивките са факт.
Защо ли възрастните така си усложняваме живота...Какво делим? Или с годините просто се губи онази свежест във взаимоотношенията ни..
А навън вали...и мен ме е треснало философската.... : )))))