Права си.
Става това,че всеки приятел в един момент почва да ревнува,да не би да свири втора цигулка,да не би да си повече от него.
Дори и изобщо да не даваш поводи за това.
В този живот разбрах,че може да имаш приятели само ако те чустват че си поне ниво под тях.
В момента в който се чустват застрашени,стават врагове и предатели.
Или докато им играеш по свирката и прищевките.
Да ме прости господ ,но аз имам познати,и добри познати.
Приятели имам един ,двама..но те са в бг.
С които се разбираме и с погледи.
И с които сме приятели заради музика,идеи,същото мислене.
Същата кръвна група..хеви метъла.
С другите е малко или много насила,заради протокола,спорта,заради това да имаме социален живот.
Вчера честно си поговорихме с жена ми..че почти никой не става реално,заради неточности или заради други неща,но трябва просто да имаме някакъв социален живот.
Заюради детето най-вече.
Пък и срещите са заради най-вече собствен кеф,да си угодиш на себе си.
То затова и хората се срещат.
Предполагам.
Ако всеки каже на другия какво реално мисли за него,всички ще са във война.
Има илюзии в този живот,нищо друго.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!