Както никой не е пречил на Вилхелм Портов (май той беше) да състави "скутник", за преносим изчислител, или на разработващите електроника да въведат "парчета" и "хапки" като количество цифровани данни, или да откроят твърдяша ("твърди (грънци) за варене", буквално) от мекотяша, второто в контраст, меко, спрямо първото, твърдо. Така че английският държавен контрол върху английския е - според мен - за предпочитане пред интелектуализмите в някои европейски държави.
Нищо против измислянето и въвеждането на нови думи – след като е измислено ново нещо, редно е да се измисли за него и нова дума.
Само че думите от примерите, които си дал не са нови, нито "парчета", нито "хапки" са нови. Точно затова лично предпочитам навлизането на чуждица в езика при нужда от ново понятие.
Като ученик почнах да се интересувам от електроника, точно тогава полевите транзистори FET навлизаха в употреба, почна да излиза и съответната техническа литература на руски и български. Трите FET електрода Gate, Source, Drain руснаците бяха превели, сакън да не навлезе англицизъм в езика им, с думите Затвор, Исток, Сток. Ама сега за какъв "исток" става дума се разбира от контекста.
Според мен в България се подходи по-практично, като се приеха англицизмите и се пишеше Гейт, Сорс, Дрейн. Така всеки знаеше веднага за какво става дума. Можеше естествено по съветски пример и да бъдат преведени като Порта, Извор, Улук, ама поне за мен щеше да звучи странно.
_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.
|