"Тъмна Страна" е отговорил относно езиковата комисия (или как там я наричат) на Академия Френска, която постановява кое как е правилен френски, и посочва коя ново-появила се чуждица във френския как да бъде заменена с чиста френска дума.

Сега като се размисля, чувал съм - от хора които би трябвало да са добре осведомени - че в България има подобна "комисия" - която явно не е достигнала до замяната на чуждиците с нормални български думи - но все пак има нещо подобно. Може да съм се, такова, смутил. Но идеята е, че има такова тяло на държавно ниво. Защото по Англия и колонийте, примерно, такова тяло няма, изобщо.

Контролът върху английския език може да е държавен, но наложителите не са. ТВ говорителите на всички голями САЩ сведомници говорят на еднакъв английски - но това не е защото САЩ имат правителствена комисия, която го налага, а защото управата на ТВ студиата го налага. Примерно, да? А как тъй всички управници на ТВ студия достигат до толкова магически еднаква позиция спрямо английския на тяхните говорители? По "пазарни" и други съображения, различни за всеки управляващ - като единствената обща жилка е не-формално "разбирателство" чрез някое не(полу)формално дружество от загрижени граждани, което "съветва" какъв английски е "за предпочитане" да бъде разгласяван от ТВ студиата - и загатват какви последствия може да се случат като случки на който проявява "неуважение" към правилните "патриотични норми" - с дебелата тояга на някое 3-буквено юначество мержделееща се в тъмнината някъде зад дружеството на загрижени граждани. Държавен контрол? Да. Държавно-ниво институция, някаква изобщо? Не.

Когато пишех инжинерни (инжинерни! не литературни! за вътрешна употреба, не за всеобща) доклади, едно време, следвах специален наръчник, написан от корпорацията в която работех. Аз знаех че следвам наръчника, защото - като български американец - бях достатъчно опърничав и "независимо-мислещ", че да поискам да видя обосновката за разни редакторски изяви от началниците ми върху докладите ми. Дори имах наръчника, в твърда подвързия, над бюрото ми - за показ. И за други цели. Американските ми колеги следваха наръчника без да го следват, ако ме разбираш: те имат върховно разработен нюх към разгадаване и поемане и изпълнение на началнически желания без някога да съществува веществено доказателство за наличието на такива желания. Много вероятно, който от тях е поглеждал към бюрото ми - да е отклонявал поглед от наръчника, да? И да не забравя: изнасянето на наръчника извън корпорацията, както и копирането му, бяха забранени, и нарушение на заповедта можеше да доведе до обхват от наказания, достигащи до уволнение.

Горното казано, никой не ми е пречел когато за специфична нужда съм създавал нова английска дума: има нужда от нова дума - и вместо тя да бъде копирана от чужбина (наръчникът изрично съветваше при наличие на няколко думи, да използваме английската; при наличие на няколко английски, да използваме по-кратката), ето ме мен обогатяващ английския език. Както никой не е пречил на Вилхелм Портов (май той беше) да състави "скутник", за преносим изчислител, или на разработващите електроника да въведат "парчета" и "хапки" като количество цифровани данни, или да откроят твърдяша ("твърди (грънци) за варене", буквално) от мекотяша, второто в контраст, меко, спрямо първото, твърдо. Така че английският държавен контрол върху английския е - според мен - за предпочитане пред интелектуализмите в някои европейски държави.

За латиницата по българските надписи, дори до там че имена на деловодства са изцяло английски на латиница, без българска успоредка, и прочие безобразни изрази на дълбоко комплексарство за малоценност... България се нуждае - по английски - от неформално дружество от загрижени граждани, зад които да се мержделее дебелата тояга на друго патриотично загрижено дружество. И след няколкото показни последствия при... "отклонение от пазарните принципи"... (по САЩ те се виждат чрез данъчни разследвания - които могат да тровят нечий живот до без край - и защото не са относно престъпление срещу физическа личност - не подлежат на съдебно дело чрез жури - ако схващаш тънкостта), за България може да сме по-откровени, в смисъл посещения до Пирогов - нещата ще се оправят много бързо.