В отговор на:
членство в бкп като условие са вървят напред и нагоре. то е въпрос и на морал.
Това го има и в днешно време - членство в някоя от партиите на ОДС през 1997-2001, НДСВ 2001-2005, в БСП 2005-2009, в ГЕРБ до 2020.
Случайно ли е, морал ли е? Сложен въпрос, който ме занимава в една такава плоскост: партийността на експертизата. Мислил съм, по повод идеите (оригинално произлезли от ДПС, според познавачи) за експертно правителство през годините. Фактът е, че всяка партия казва: ние разполагаме с дълга скамейка експерти. Излиза, че има професионалисти, които не са нито членове, нито симпатизанти - и че те въобще не се броят за експерти, те са ничии. Съответно техните разработки, монографии, учебници, книги, лекции, изказвания по конференции и т.н. просто остават в кошчето за боклук.
Нали така излиза.
Така например, няма структура, която да разработва единна икономическа политика на малка България, с ежегодни разработки за всяко правителство. Не - всяко правителство, еднопартийно или коалиционно, си привлича своите консултанти на парче. Разработки правят Министерство на финансите, Министерство на икономиката - съответни дирекции с еднопартийни ръководители, сменящи се с всяко правителство.
И ето, че на всеки няколко години България поема по нов и по нов и по нов курс. Каква загуба, какво пилеене на ресурс! Безцелно, хаотично, каквото кихнат в Брюксел или Вашингтон. Докато една постоянна структура, с дори плаващ състав от различни ВУЗове и други научни структури (частни институти), би могла да следва дългосрочна стратегия и да консултира всяко поредно правителство.
Това кадрово разделение по партиен признак на мен ми се вижда ужасно, път за развитие да се дава на експертите на победилата партия. Икономистите са частен случай, тук са енергетици, образователи, културолози, здравеопазвачи, сигурностолози, околносредисти, архитекти, земеделци... всички.
Морал ли е това? Отделен въпрос, под шапката "всички правят така" и "храня семейство". Принуден съм да призная, че подобно на дискутираните вече връзки, и временното или постоянно присъединяване към партийна структура вече е част от конкурентните предимства на трудовия пазар. Така излиза, за съжаление и обективно погледнато.
|