Абе, масово не е било толкова условие, колкото един вид улеснение. За твоите конкретно не знам, може би предвид дядо ти се е искало доказвяне на вярност.
Майка ми ми е казвала: не искахме в БКП, защото постоянно те караха да ходиш по събрания. Чисто практично, нищо идеологическо. Имало е случаи при тях да няма кандидат за квотата. Административно учреждение, тя беше началник-отдел, мераци за нагоре явно не е имала и не е стоял и този въпрос.
Баща ми гордо викаше: щото аз винаги съм бил независим. Ама това го казваше, както и майка ми, след 1989. Преди това не е ставало дума, бяха си безпартийни, не е било въпрос или драма, повечето родители бяха така. Понякога се записваше: партийна принадлежност - ОФ. Та - баща ми, откак го помня, беше заместник-директор на Автокомбината. За това време се смениха няколко генерални директори, вероятно партийци, някои - напълно свестни хора. Споменавано е, разбира се, пак след 1989, че той ако искал, можел и партиец да стане, съответно и ген. директор. Сега, "можех" винаги звучи като да можеш всичко да твърдиш, че можело, но наистина впечатлението ми е, че БКП-членството за кариерата е било повече бонус, понякога - важен, може би така е било и при / според баща ми, но повече бонус, отколкото непреодолимо условие. С уговорката, че може да е зависело от произход и подобни неща, може би и от областта на дейност.
”...и тогава може би
облаче ще полети
и турчето ще засвири на цигулка...”Редактирано от MupaM на 08.08.21 01:05.
|