Каквото семейството посява, и може би покълва, училището доразвива. В мисловността.
Способността за самостоятелна мисъл и критичната мисловност започва (биват научени) от родителите. Вярно. Но! Училището ги прилага и упражнява и развива и утвърждава.
И семейството, и училището имат своята роля. Ако семейното образование беше достатъчно, нямаше да има училища.
Що се отнася до математика, химия, физика, биология - основният източник на знания, за масовката население, което едва ще избута гимназия и ще си остане там (все още мнозинството във всяка "нормална" държава има само гимназиално образование), е училището. Повечето родители са неспособни да приложат аритметика (!) да направят семеен паричен разчет, или да приложат геометрия (!) в предвиждане на каква тава да използват за печене на ястие, та ще учат децата си на математика! Подобни примерни можем да извадим и за литература, и история, и изобщо за всички образователни предмети.
Радва ме, че в разискването по темата до сега, никой не е отбелязал "новата нормалност" по атлантическите така-наречени култури: че значителен дял деца нямат "семейство", в класическия и общо-приет (от цивилизованите народи) вид, и доста деца дори не знаят кой им е бащата. И в такива обстоятелства, училището трябва да замести семейното обкръжение, по отношение на образованието. Което отруднява дейността на училищната система.
|