Китайците ако притежаваха някаква мъдрост, изобщо някаква, дори минимална, нямаше да са пре-населено гъз-до-гъзие от време оно, и все отчаяно драпащи да се изнасят от Китай, от време оно.

Аз лично цитирам мъдрости единствено от моя национален произход (български), и от там - от народи които откроено и за утвърдено дълго време са живяли по-добре от моите предци, и не са били трепани на почивки от други. (Условието за не-трепане премахва германските мъдрости - ако има такива. Съпругата тази сутрин без да иска ми напомни за статуса на германската национална "мъдрост" като ме оприличи на "изпаднал германец", специфично облеклото ми за разходка на кучето на дъщерята в близък кучешки парк.) Така-наречени мъдрости от прословути мизерници с пре-населени всякак осрани държави... Не!

Ядреният аргумент за дали българин (независимо с какво гражданство) да се вслушва в китайска "мъдрост" е исторически-установеното реторично размишление: ако китайците са толкова мъдри, и българите трябва да се учат от китайците, колко китайци подават за имиграция в България, и колко българи подават за имиграция в Китай? Аргументът показва защо българските мъдрости нямат пазарна стойност в САЩ, всред не-българските американци. Виж, българските мъдрости служат чудесно като предупреждение към американците на какво да НЕ правят - защото ето я България за цъфнал пример.

Обаче! Благодаря за повода за размишления!