Не говорим за различни неща, а ги разбираме по различен начин.
Тренирането на горния овален крайник става с полагане на усилия. Затова ти дадох пример със скока на височина. При летва поставена на 2 м. учениците минават под нея и не правят никакви усилия, съответно не се развиват.
Качествата на "превода" не коментирам, вероятно е нелеп. Ами просто да направят качествена адаптация, с обяснения под черта или още по-добре, да направят електронна книга с показване на обяснение на значението с поставяне на курсора върху архаичната дума. Или не знам как, но да е четима за съвременните българи.
Четене с разбиране се получава с четене. С постепено повишаване на трудността, а не с хвърляне на ученика директно в дълбокото. Та те започват да го учат в 6-ти клас, ами на тая възраст сигурно по-малко от 1 на сто хиляди съвременни ученици са в състояние, да разберат този текст и то след сериозни усилия. Говориш за духът на епохата. А духът на съвременната епоха е такъв, че само глупаците полагат свръхусилия да разбират такива "глупости като Под игото. В тоя дух те не ги полагат и си остават на нулевото си ниво.
Затова се получава парадокса, за който говориш, възрастните да са по-образовани от младите.
По соц-а имаше "силови" методи, с които се постигнаха определени резултати, но демокрацията не предполага задължителни предписания, а мотивация. Белите държави са го намерили начина, от нас се иска само да го препишем ... творчески.
Та, исках да кажа, времената са други, отношенията са други, следователно и методите трябва да са други. По стария начин видяхме до къде го докарахме.
"Аман вече от реформи..." Не! Нуждаем се от сериозна образователна реформа. Въобще ни трябва нещо още по-революционно в образованието, трябва ни друго отношение, към него, ама в смисъл друго разбиране за образованието. Не статични програми, а нещо постоянно развиващо се, тъй както светът се развива.
Редактирано от LAMBl на 06.12.19 00:57.
|