Не разбрах кое е решението и на кои от този етнос, щото не са едни и същи решенията им. Точно гетото не е.
Ходила съм на училище, дори съм сменяла училище и то в четвърти клас, втория срок. Кварталното не ми харесваше, имахме малцинство (да бъда по-мека), в центъра, на пъпа на София. Имахме и един дето в първи клас беше на 12, та тормозеше всички наред, една девойка от тях, от трети клас говореше как ще се жени (цитирам) и ще има деца, хубаво училище, но ......... Реших посредата на четвърти клас, че ще се местя в езиково училище, в другия край на града. Влязох бодро при директорката, обясних, че се махам и искам отпусното. Жената се е шашнала, ама каза, че може да го даде само на майка ми или баща ми, ако потвърдят. Прибрах се вкъщи, имаше муждусрочна ваканция на другия ден, седна, обясних на майка ми баща ми къде отивам да уча (в четвърти клас), защо се местя там и какво искам. Майка почна да ме разубеждава, баща ми седи и слуша, изслуша ме. Стана и каза - "Добре, щом си го измислила, майка ти ще отиде да ти вземе документите. Отиваш и си ги носиш, говориш с директорката, ако те вземат - добре. Нали знаеш, че се пътува дълго и ще ставаш по тъмно? Щом всичко си премислила, отивай, ето ти стотинки за автобус и за телефон, ако се загубиш, звънни и ще те взема." Отидох, обясних на директорката какво искам (баща ми се беше обадил и я беше предупредил). Тя попита дали съм наясно, че ще ми се понижи успехът заради смяната и ще трябва да уча тройно език, защото другите учели от първи клас, а аз от трети в предишното. Казах й, че съм преценила и ще успея. Успях наистина, в четвърти клас имах две петици, после си дойдоха нещата на място. Попаднах в най-страхотното училище (тогава). Имахме право на мнение, спорехме с учители, това се поощряваше. Мноого хубави спомени имам.
Разказвам ти го защото едното не го исках, но имах цел. Не се шегувам, че наистина ме оставиха сама да се оправям на 11 г. Баща ми беше чешит, в най-хубавия смисъл на думата. Но си платих цената, смених училище с нещо за което мечтаех, платих и цената. Това което трябва да научат децата е, че всичко си има цена. Имаше период в който))) едно от момчетата ме тормозеше, викаше ми зелка, заради къдравата коса. Търпях три месеца и побеснях, набих го пред учителката по български, ама съвсем юнашки го проснах на нейния стол и го набих с дръжката на метлата))))))) по задните части, хем бях най-дребна в класа. Докато учителката го спаси.........беше си взел поука)). Повече подигравки не съм чувала. Не казвам, че е прекрасно, но има решение......къде добро, къде не толкова, но има. През следващите години не съм чула да тормозят, обиждат, стресират и не само в моя клас, а и в останалите, дори големите не ни тормозеха, никога.
Задачата ти е като моето класно по руска литература)))) на въпрос "Какъв поет е Маяковски и защо харесвате поезията му" написах само едно изречение " Маяковски не е поет, а плакатист, пише само лозунги и не ми харесва. Получих отличен и рецензия, че имам право на лично мнение. Та тези задачи без отговор са ми известни, но в живота има отговори, винаги, понякога горчиви.

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

Редактирано от tia9 на 03.04.19 16:13.