Обаче... си мисля - нали и частна ученичка да е - все някой трябва да я изпитва... как ще стане...

между другото , когато е само с учител е по-спокойна...например ходила е на консултация индивидуално и се връща усмихната, леле как била разбрала там нещо по геометрия като била насаме с учителката

Но когато е пред класа, онези сладурковци, знаеш как избухват в смях, как все нещо коментират и подкачат, имитират...е това я съсипва...смеят и се после как сбъркала, толкова ли била глупава и т.н. Е това и е проблем...реакцията на децата. А пред класа знаеш учителите си придават важност...насаме са други.

Та и аз и го казах, че ако мине на самостоятелно обучение, ще и е по-трудно защото ще трябва да се справя сама, докато сега в класа, дори да се смеят или учителите да се надвикват, някак си нещата минават между капките...по-несериозно дори. Казах и и по-забавно, но аз го чувствам така...докато тя не...за нея присмехът е провал и се затваря повече.

Ми ето с докладите по химия...трябвало да го четат на глас пред всички. Тя се ужаси от тази мисъл, каза ми няма д аходя да чета на глас, аз и казах че такъв доклад-приказка никой няма да напише. Тя отиде все пак и започнала да срича...а чете перфектно иначе, децата се смеели в началото...на нея и потекли сълзи и спряла...учителката обаче сложила ръка на рамото и и казала мило, че това е много интересен материал и досега не е виждала подобен реферат и дори никой да не иска да го чуе, да го прочете заради нея тихичко/това е химичката дето всички пищят от нея:)))/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите