|
Имате нужда от психолог.
Зашо?
1. Външен и различен човек, който няма твоите нагласи и виждания, но е убедителен и вижда нея по друг начин. И странно, но децата споделят различни неша с психолога - не това, което казват на майките си.
2. Човек, който може да оцени твоите кусури в поведението и държанието и да ги анализира пред нея, ако му дадеш това право. Ти не можеш да скастриш себе си. Ти от дете й насаждаш някакви твои мнения за авторитети и възпитание. Хубаво е друг човек да може да й каже "Майка ти е сгрешила в това твърдение, но сега ше го погледенм от другата страна"
3. Зашото той може да замести приятеля за момента. А тя няма много приятели.
За тази цел не й вменявай нужда от психолог, а запиши и двете ви заедно уж, че ти имаш нужда да го анализирате с някой външен. 1-2 пъти заедно и 2-3 пъти поотделно ше ви се отразят добре и на двете.
Не е вариант "Тя си е такава и няма как да я променя". Това е опция само когато си шастлив в твоя си свят и той не пречи на социализацията. Когато пречи - има вариант "Тя си е такава, но може да се опита да се адаптира"
Лиро, оше преди 6-7 години това дете имаше нужда от психолог. Ти обаче все търсиш съвет и все не правиш нишо, шото всичко знаеш и разбираш. Психологът не е звяр. Има толкова мили млади хора, които могат само да й помогнат. Не, те няма да я направят различен човек, а ше й помогнат да приеме себе си и да осъзнае, че има ангажименти, които понякога са досадни и скучни, но са необходими. Което не те прави друг, а само иска малко усилия - като работа, която трябва да свършиш, срок, който да спазиш, правило, което да приемеш. Психологът може и да я надъха в нейните неша.
Но не ти. Ясно е, че си загубила битката с всичките си теории до сега. Идете двете, направи се на по-обрана в мненията си и слушай, слушай, слушай.
Моето беше избягало от вкъши. Аз дори не бях разбрала, улисана в работа. Полиция, паника, ужас привечер. Психоложката на МВР-то насреша и той пълно мълчание. Учителки на разпит... Момче, не иска разговори, реве, че съм го изложила. Ходихме на психолог само веднъж. Оставих го за 1 час с предварителна уговорка, че уж нишо не знам. Накрая наистина нишо не знаех (да я таковам и в психоложката), но имахме сделка:
Веднъж месечно не ходи на училише, зашото не иска, той ти казва кога. Ти измисляш официалната причина и не го разпитваш. Веднъж седмично не прави нишо за училише - няма домашни, може да има слаба оценка, просто мързелува и си цъка на игрите. През другото време учи. Водите разговор за смяна на училишето, че ПМГ натоварва.
Беше ок - решихме да не сменя училишето. Аз и преди не съм държала на оценки или някакви успехи. Просто беше математик и грехота да не отиде там. После израсна - сам поиска да ходи в немска. Нямало е никакъв натиск от мен, но той така го е усешал. В немската си поиска сам, чак тази година с половин уста каза, че е сгрешил и че е трябвало да си остане в математическата. Но сега пък знае немски Аз и друг път съм казвала - бях се подготвяла за едни изходни нива в 3-ти клас, после рисувах ваза с кубче в 7-ми, писах много важно есе в 9-ти и горе-долу съм дотам. Да, на линия съм при нужда, но няма да чета уроци и да се изпитваме. Това е негова работа. Аз ходя на работа, пера и готвя. Той ходи на училише и изкарва оценки. Е, не винаги е много готино.
За Англия и екскурзия не съм ок. Това е като "Ти се дъниш, но аз съм с теб и ше ти направя кефа". Ако наистина искаш да я откъснеш от средата тук, запиши я в някоя програма да изкара една година там в приемно семейство и да учи в местно училише. После може да повтаря тук, ако се налага. Но ше види мечтания свят, ше види други правила и друга система. Ше види друг модел.
Но оше веднъж - психолог!
|
Re: Училищно тинейджърски неразбории... [re: Lira Emerald]
