Чета темата много внимателно, защото човек никога не знае какво ще го сполети и защо го е сполетяло.
Не говоря хипотетично, а лично.
Защото и аз не съм пример за стандартна майка и моето чаве е видяло какво ли не – мама-журналистка - два развода, настоящ мъж. Самото то е осиновено – не знам доколко му е повлияло това, за да се чувства странен.
Детето в момента е на 20 години, учи софтуерно инженерство по индивидуален план, като специалните изпити си ги е взел преди първи курс. Работи като софтуерен разработчик, т.е. – каквото, ако завърши. И няма никаква мотивация да държи математики, бизнесадминистрации, техническо чертане и т.н. и т.н.
Дотук добре.
Обаче проблемът е със социализацията му. Не може да дрънка глупости с връстниците си и има само 2-3 приятели. Не са му интересни другите. Няма гадже, не зная и как ще се запознае с потенциално такова. Липсва му комуникация, а на работа са само коч къмпани.
В момента е изпаднал в яка депресия. Изолира се от хората, нахлупил качулка, върви по малките улички. Мълчи, отговаря ми едносрично, дори лее сълзи. И това към 50 дни.
Принудих се да го заведа на психиатър, аз психолозите не ги ебавам, щото ми се струват аматьори /баси, що не взема да завърша психология, бай дъ уей/.
След посещението при доктора, на когото аз имам вяра, има промяна в положителна посока – стана по-контактен и комуникативен. Но все пак е мъж, споделянки с мама няма как да има, а психиатърът е доктор – на него всичко се казва. Пък и е мъж.
И те така.
Малки чавета, малки грижи.
И аз вече съм за психиатър. Щото психолозите не ги ебавам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lili Vihronrav на 02.04.19 17:27.