Драмата е в това, че не те приемат какъвто си на тази възраст, ако не си като повечето...просто не слушаш чалга, не пушиш, не пиеш водка с джус, не флиртуваш, не сексиш, не искаш да бягаш от час когато си там и оставаш като предател, не висиш с часове пред фонтаните на НДК, не си от Люлин, Надежда или квартал Левски, а си в готин квартал и на 10 мин. от училището, а други пътуват по час докато стигнат...а това ги дразни съученичките

Лиро, ний стеснителността и паникьосването заради различността ги лекувахме със записванка в една читалищна театрална трупа. Предложението беше посрещнато с мрън-мрън, ама с малко кандърми - абе ти отиди, пък ако не ти хареса, никой не те кара насила. И свърши работа. Поразчупи се човекът, намери си общ език с другите деца там, пък те изобщо не са от породата "чалгичката, флирта, мотаенето", имаше две даже за НАТФИЗ се точеха. И си репетират там разни пиеси, влизат в образ, кефят се, представления на сцена, освобождават се от стеснителност и притеснения да говорят пред хора, забавляват се. После чалга-кифльоците в училище изглеждат направо нелепи. Години по-късно на Липарското тези театрални тренировки му свършили работа по интервюта. Казва: отвътре съм паникьосан и ми е у шише как ще се представя, обаче влизам в образ, все едно играя в пиеса и всичко минава гладко.

Та, посръчай я малката да се пробва. Даже помня едно читалище в Стрелбище, една старичка сграда, като живеехме в Сф го бяхме записали в една музикално-театрална група там. Имам спомен за някакви списъци и афиши с различни дейности, и театър имаше.