лир, мисля, че най-добрият вариант в случая е, ако се съгласи да ходи до края на учебната година.
после - според обстоятелствата.
проблемът не е, че ще напусне училище.

може би ще сгреша, но това нейното е своеобразен зов за помощ...

животът ни е комуникация с хора и авторитети - също като в училище.
така могат да те смачкат, че училището ще изглежда като розов сън.

в случая не училището и класната са причина, те са само част от брънките на скъсаната верига.
детето не желае да общува - според мен там е проблемът.
причините - може би не е лошо да се консултираш, тъй като много често самите родители не предполагът къде е скрит ключът.

в темата си не задаваш въпроси, а обясняваш ситуацията, тоест знаеш какво се случва и защо.
позволи ми да ти кажа, че си може би на грешната пътека.

има психодрама, където всеки от участниците "изиграва" проблемите си, не знам, може би не е лошо да потърсиш и такъв тип помощ.

а това, че ще пропусне една година, например, е бял кахър.
нека първо стъпи здраво на емоционално ниво, после сама ше реши да учи и продължава образованието си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите