|
Вчера пристигнахме в Чикаго. Тръгнахме от Ню-Йорк по време на силен дъжд. Вместо в осем сутринта, тръгнахме в седем и половина, уж да не закъснеем заради трафика. А самолетът ни е в 11.15. Както се очакваше, пристигнахме много рано. Толкова, че ни предложиха да хванем по-ранния самолет, от 10.15. Съгласихме се. Предадохме си багажа и се запътихме към терминала да чакаме. И като се започна едно чакане....
Заради дъжда и падналата мъгла а и за всеки случай, разредиха самолетите в небето. Самолетите излитали едновременно от три летища наоколо и по-добре било да са по-нарядко в небето при лоша видимост.
Излитането стана чак в един без петнадесет а пристигането в два часът. Като се прибави и един час разлика във времето...
Вече се бях обадил на Go Airport Express да направя резервация за ван, който да ни откара до хотела, но ми казаха, че вече не приемат резервации. Транспортът им е на всеки половин час. Само трябва да се обадим на гишето им, на място да платим и да излезем отвън и да го чакаме. Тъкмо излязохме и вана дойде. Вече беше натоварил хора от предните терминали, но бяха останали две места и за нас. По магистралата имаше трафик. Шофьорът беше наясно с картинката. От време на време излизаше от магистралата, минаваше по някакви кратки и по-бързи пътища и по-надолу пак се включваше обратно в магистралата. От тук, от там, накрая спря пред вратата на хотела ни и свали багажа. Дадох му тип и замина да разтоварва останалите си пътници. Ние му бяхме на път да ни разтовари първи.
Качихме се в стаята на 12-ти етаж и започнахме да се разопаковаме. Щяхме да останем цяла седмица, та всичко да си е на мястото и под ръка. Като свършихме, слязохме да направим къса разходка и да хлътнем някъде да вечеряме. Не минахме и една пряка и ето ми една позната верига китайски ресторанти - P.F.Chang. Знам ги от Хюстън и не един път съм се хранил в един близо до работата ми. В Калифорния също ги имаше. Много добре готвят и порциите са им големи, та остава и за повторно хранене. В случаят закусихме с това, което ни остана от снощи. Политика на хотелът е, всяка сутрин, в уречено от нас време, да доставят до вратата ни термос с току-що сварено, безплатно кафе. Не знам с колко термоси трябва да разполагат, за да могат да задоволят всички, но факт е, на сутринта, в шест и половина, чукнаха на вратата и докато отворя, вече бяха изфирясали. Бях приготвил няколко долара за бакшиш да им дам, но нямаше никой. На излизане от стаята, ще им го занеса и ще им ги дам тогава.
Линкът е към горе-долу описаното до тук в картинки.
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"
|
Чикаго-то
