но малко си ме чел.

Виж, сам, че съм казала по-горе, че информирането на пациента е ЗАДЪЛЖЕНИЕ на лекаря, дори и на тозилекар, който е посредствен или е в перифериятана системата!
Тук изобщо не става дума, да не се обяснява на пациента - разбира се че ТРЯБВА!

Прав, си че един ДОБЪР лекар, в класическия смисъл на тази дума, обикновено разчита освен на лечението и на доверието и ако щеш вярата на пациента - вярата му в лекаря, в лечението, в бъдещето... и дори в Господ!
Лекарят ЗНАЕ, че вярата от всякакво естество е положителна за пациента - не си прав, че не ни учат на това в университетите!!!
Затова той прави, каквото е необходимо СПОРЕД СИЛИТЕ СИ в тази насока.

Но той не е вездесъщ и може да прави само неща, които се вместват в някакви рамки от време, словесна дарба и отсрещна възприемчивост - за момента на конкретния преглед.
Тоест обяснява ситуацията, но не безкрайно... а и гледа да обясни, според манталитета и настройката на пациента.
За един интелигентен и страхлив човек, подробностите около техниката на операцията може да всеят повече съмнения в изхода, отколкото простата вяра, че точно този лекар е най-добрият и ще направи най-доброто...
Затова информацията се дава насочено, дозирано... а не с шепи.

Пък и ако пациентът толкова иска да знае детайлите - има уста да пита, нали? Пациентът има законово гарантирано ПРАВО на информация и това, че не си търси правото винаги, не е причина да обвинява цялото съсловие, както ти правиш това тук!

И накрая само да добавя нещо.... един щрих...
Понавам достатъчно много нечистоплътни и некадърни хора в нашата професия, които говорят, обясняват и продават вяра на пациента МНОГО ДОБРЕ. Дали го лекуват обаче?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите