компетентен съвет относно ДАЛИ, но не и при КОГО или КЪДЕ.
Имам опит точно с рак на дебелите черва - това е една от честите патологии при мен.

Отговорът е ДА - трябва да се оперира, дори и да има вече метастази.
Причината, въпреки всички останали обстоятелства, е много проста... би трябвало да са ви я обяснили, но явно не са...

Ракът на дебелото черво, независимо от кой вид рано или късно / обикновено в рамките на няколко месеца до година/ води до запушване или силно стеснение на червото, което си е една тръба всъщност.
И тогава неминуемо, в един момент се стига до пълно запушване на тази тръба - и това става непредвидимо....
Например, някоя вечер баща ти си хапва хубаво любимата гозба и 6 часа по-късно през нощта, той е с диагноза "остър корем", поради чревна непроходимост и ако не бъде опериран СПЕШНО ще умре в АДСКИ мъки - нещо недопустимо в 20ти век. Подчертавам АДСКИ...и подчертавам НЕДОПУСТИМО!
Затова се прави тази операция - независимо дали е палиативна / тоест вече има разсейки и рано или късно ще умре от тях/ или е терапевтична - тоест самата операция му дава шанс да оздравее напълно.

И в двата случая се прави операция, която може да варира по вида си, но винаги основната и цел остава да се освободи червото, така, че да не се наруши в бъдеще неговата проходимост и човекът да може да се храни и да отделя спокойно.

Имай предвид, че дори при нелечимо раково болните - много важно е да се осигури комфорт на живот- независимо КОЛКО време им остава!
Всъщност, дори и при наличие на метастази баща ти може да живее с години - дори над 5 години...но за тази цел трябва да се храни добре и да няма болки, а това няма как да стане, ако не се оперира ... за предпочитане навреме.
Колкото по малък е туморът - толкова по-добре!
Освен това, като се махне основното ядро на тумора / говорим при операция преминала без никакви усложнения за пациента!!/ - това подобрява общото състояние, защото намалява туморните клетки, с които се бори организмът и улеснява работата на имунната му система.
Най-малкото липсва основното огнище, което пръска метастази...

А и друго важно предимство - липсва локалната болка и локалните усложнения, които се наблюдават при неопериран тумор в течение на растежа му - защото не се знае, ако този тумор продължи да расте кои точно жизненоважни органи ще засегне.
Ако например, засегне пикочния мехур или уретерите - това означава болка, задръжка на урина и постепенна бъбречна недостатъчност.... накрая диализа.
Ако засегне панкреаса ...още по зле.
Кому е нужно това... след като операцията най-често премахва изцяло риска от тези непосредствени усложнения.

Сериозни противопоказания за операция може да бъдат само много, МНОГО тежки сърдечни, белодробни, чернодробни и мозъчни заболявания , когато се очаква и без това пациентът да почине до няколко месеца / 3-6 месеца/ .
Но ако през този период се случи " чревна непроходимост" - той пак ще бъде опериран по спешност... никой няма да го остави да умре от перитонит - това е нечовешко!
По-добре да се рискува да почине на хирургическата маса под упойка, отколкото да го оставим да се мъчи като животно, нали?

Non nova, sed nove.

Редактирано от MamaNetty на 01.09.06 20:20.