Към всяка работа има поне два подхода (пасивно/активно, с лавиране, с пряко вършене и т.н.* - разнообразието не винаги е вредно). Така и за вярата и за корпоративната активност не можеш да очакваш да си постоянно вдъхновен. Това е нещо като просветление. През останалото време трябва да участваш все пак с търпение.

Неизбежната причина за това е че там е хляба. Имам предвид, че на времето съществуването се е организирало от дадения религиозен етос. Днес етосът е или национален, или капиталистически. Каква е разликата. Нацията казва - аз ще те храня и аз ще ти давам законите, когато си от тази нация. Капиталистическият етос обаче поставя нещата на друга основа - ще имаш хляб и ще имаш организираност, когато участваш в капиталистическото функциониране. Селяните обаче притежават и друг етос - на автономното съществуване. Капиталистическият етос може да се преобразува в екологически, защото за да продължава да функционира, капитализмът трябва да е природо-съобразен. Държавният етос няма нищо против това, защото на държавата ще й хареса ролята да е гарант на природните богатства. Накрая екологията има връзка и с автономния етос на селяните. Така виждаме, че екологичният етос има връзка с 3 други важни етоса, а освен това няма никакъв проблем да се свърже и с традиционните религии, които веднага ще кажат - ние винаги сме били за екологията, всичко което правим е за едно цялостно разглеждане на обществените и природните процеси. Обсъждането някак си се насочи в тази посока, защото и без това екологията е актуална тема и я мислим често.
_________________
*Още начини да се върши работа: на етапи, заобиколно, планирано, артистично, виртуозно, свободно, регламентирано, минималистично, с пълно отдаване и др.

Редактирано от dnaunseq на 25.07.14 15:43.