А каква всъщност е истината (независимо дали ни се нрави или не, дали ни плаши или не).

Всяко активно начинание изисква религия, а без религия имаме нещо като руминиращи популации, които оцеляват (копирайки постиженията на някой друг религиозен от миналото, колкото поне да имат село или евентуално общество), но без да правят нещо повече от това. Накратко без религията човекът е като едно интелигентно стадо маймуни. В частност, всички тези учени можем да ги запитаме: кой създаде науката, чиито шаблон вие копирате (ерго науката вече е създадена, а учените са просто стазисни работници). Интелигентността сама по себе си не може да събере двама души заедно, камо ли да създаде ново движение или обществен модел. Ако кажем, нали има философи; но философите декадентстват върху фундамента на древни религии, които вече са създали някаква обществена система (Антична Елада). Не се е видяло философ да създаде обществена система. Изключението - при Карл Маркс - че създава комунизма и е философ. Но Карл Маркс е евреин, а евреите са първи в разбирането на религиозните въпроси.

Значи активността в някакво начинание, което ние наричаме единение на човешките усилия в нещо общо, виждаме, че е религия. Човек може да си разсъждава над нещо (рационалност), но това не води до нищо, а е като упражнение по жонглиране за индивидуалистите. Обаче ако създаде движение (единение на умовете и действията), тогава вече имаме някакъв ефект. Движението всъщност се базира на вярата (не просто идеал; идеалът е нещо пасивно, относно което вземам позиция, а вярата е такова интернализиране на идеала, което ме прави част от някакво общо мисловно движение, цайтгайст, което да очертава едно постоянно мотивиращо направление за действие и развитие). Веднага когато се премахне вярата, обществото изпада в стазис. Съществува концепцията, че не цялото общество, а една малка креативна група движи нещата, и като погледнем този частен случай, пак виждаме, че те могат да го правят единствено благодарение на някаква религия. Даже група от хора могат да се обединят и да направят глупави неща, но пак ще направят нещо (примерно да създадат стил или нещо подобно), отколкото други, които по аморфен начин нищо няма да направят или ще си стоят в стазисното състояние.

Също старите религии могат да са стазисни, като отглас, или да продължават да мотивират активни действия. От друга страна религиозно-подобни форми могат да се появят и в неочакван контекст (капитализмът, нацията, Американската мечта, мечтата на средната класа, сексуалната революция, рок и после рап музиката, зеленото движение, модата и лайфстайла, виртуалните общности/игри, фитнесът, групите за популярност, туризмът и пр.).

Минималистична форма на религията е семейното надграждане и мъдрост, но рядко едно семейство може да натрупа толкова креативност, че да организира успешно и динамично света наоколо (в частност да се синхронизира с други семейства). Също така за целта е нужен един тон на единение и събиране на умовете заедно в семейството (почитане на семейната традиция), което не винаги е лесно постижимо в съвременния свят. Макар и по-слабо от пълноценната религия, все пак това е значително по-добре от аморфността, в която е попаднал средностатистическият атеист/модерник. Интересно е, че най-рационалният атеист е най-пасифизиран, защото много от не толкова рационалните са попаднали неосъзнато в някакво течение, което е било създадено от активни религиозни/псевдорелигиозни групички. Това ни подсказва и връзката на темата с емоцията. Защото религиозността е свързана с боравенето с емоцията и мотивацията, а често точно това се изплъзва на сухо рационалния подход. Не че рационалността пречи и не е особено полезна (особено когато ни предпазва от лъжи и експлоатация), но тука на преден план излиза качеството да се работи със и разбира емоционалния спектър (естетика на емоциите, която присъства, обикновено вплетена с рационалност на също високо ниво).

Също трябва да споменем, че някои от големите религии може да са били отслабени с цел да се даде сила на по-малките религийки (някои от които споменахме), които носят и добри печалби и като цяло да се обслужва голямата нова религия - капитализмът.