Добре казано, много добре казано - хората рядко се замислят, че си позволяват да отсъждат и безотговорно да раздават оценки, но на вече някаква готова основа, на някаква изградена база, която съществува благодарение на религиите, която всъщност е самата религиозност. Неосъзнатостта им е толкова голяма, че се стига до там, да отричат фундамента, на който са стъпили - представата за човечество без религия е чиста утопия, отричането е само едната страна на монетата във всяка една позиция, за да се придържаме към действителността, то тази позиция съответно би трябвало да предполага и положително съдържание, а самото то неизбежно бива религия.
И като цяло начина, по който се поставя и формулира казуса издава огромно неразбиране - религията не може да бъде нито добра, нито лоша, както и науката: тя може ли да бъде добра или лоша?! ...... добро и лошо са качества на човешкото същество (все пак тъкмо то е изяло забранената ябълка) и точно човешкото същество може да превърне и религията, и науката, както в източник на зло, така и във висша добродетелност, и примери за това има в цялата човешка история, така че от човека зависи дали религията/ науката ще бъде плодотворна или ще оказва деградиращо въздействие, но колкото до самата религия, до самото познание, то не е нито добро, нито лошо.
|