|
|
| Тема |
 СЪРГОЙЧЕВ ЗНАЕ КАКВИ ОПИТИ СА ПРАВЕНИ ДО СЕГА [re: РИБАРЯ] |
|
| Автор |
бaй Пeтkoв (рекордьор) |
|
| Публикувано | 30.03.13 16:18 |
|
|
|
цитат:
Тема: Re: дано да се съгласи!
Да , експеримента не е кой знае какво , и вероятно Съргойчев ще го проведе , но ти нали спомена че подобен експеримент е бил проведен от Бекман и Мендикс ако се не лъжа ?ако се окаже че повтаряме вече известното ?
край на цитата.
Смешно е аз да казвам на д-р Съргойчев, че е праен опит на Бекман и Мендикс .. Близко е до умът че един доктор на науките назнайва какви опити са правени до сега ..
От друга страна опитът на Бекман и Мендикс е коренно различен защото при него има въртящо се огледло разположено непосредственно до источникът за да играе огледалото чрез преизлъчването роля на источник.
В опитът на Пемаро е съвсем друг .. имаме инерциална лента в която точката на попадане на лъчът върху лентата е непосредственно до интерференчният екран .. В такъв случай отразяващата лента играе в опитът роля на инерциален наблюдател, нали лентата всъщност преди да отрази светлината трябва да я види.. да я наблюдава .. Не може лентата да отрази светлина която не е достигнала до одледалото за да я види .. След този момент на отразяването лентата играе роля на источник но ние пренебрегваме тази роля тъй като беше опитно установено че источникът не влияе на скороста на светлинният лъч от мястото на отражението до интерференчният екран. Т.е. знаем че скоростта на отразеният лъч спрямо интерференчният екран е 300000 км/сек .
Т.е. ние с този опит търсим влияе ли на скороста на светлината скороста на движение на инерциалният наблюдател(лентата) .. В опитът на Бекман и Мендикс въртящото се огледало не е инерциален наблюдател, а освен това е толкова близо до источникът че няма как да влияе измеримо върху времето за пристигане на светлината до въртящото се огледало.. т.е. това време е в рамките на опитната грешка и такова мижаво време не би повлияло на промяна на интерференчната картина в рамките на измеримостта..
цитат:
аз мисля че всъщност с този опит на Пемаро ще се установи скорост на светлиният лъч отразен от огледалният екскалатор , спрямо интерферентният екран , ако този лъч има скорост c=300 000 km/s няма да се наблюдава променлива интерферентна картина . И обратният случай , ако скоростта е различна спрямо интерферентният екран , трябва да се забележи променена интерферентна картина на екрана .
Така е .. скоростта на светлината спрямо интерференчният екран определя характера на интерференчната кртина .. Но тук не се има само скороста на финала а средната скорост за целият пробег на светлината от источникът до интерференчният екран. Ако светлината изминава за различно време разните участъци от источникът до интерференчният екран то това ще оказва влияние на характерът на интерференчната картина .. Ако винаги и при всякакви обстоятелства в този опит светлината достига за едно и също време от источникът до интерференчният екран то следва че скороста на лентата наблюдател няма никакво значение за движение на сетлинният лъч спрямо опитната постановка.. Т.е. бързото движение на лентата не увлича светлината за да следва светлината лентата със С=конст както е наспоред вторият постулат .. Ето това целим ние с този опит.. целим да докажем че скоростта на светлината е константна спрямо СВ (демек спрямо опитната постановка която е неподвижна спрямо земята) и не е константна спрямо инерциалната лента .. а спрямо инерциалната лента тази скорост се определя съгласно принципът за събиране на скоростти
| |
| |
| 
|
|
