...Ако не се лъжа, културният релативизъм се основава на идеята, че всяка култура е валидна за даденото общество, с което е свързана. От друга страна правата на индивида може да са ограничени значително и по-различен начин в различните култури. Как тогава се свързва борбата за равенство на човешките права с идеята за валидността на всяка култура сама за себе си?
Отговора се съдържа в голяма степен във въпроса. всяка култура е валидна за даденото общество, с което е свързана.
Обаче това е валидно за едно сравнително затворено общество, което е изолирано в известна степен от други подобни. Така се раждат и културите, които са съобразени с местните условия и обществени представи. Това се е обуславяло от разстоянията и начините и времето за придвижване.
Представите у хората за света се е ограничавал до това, с което могат да се сравняват, до това какво може да постигне отделната личност, до практичността за дадените условията и т.н.
При глобализацията информацията за това кое, как и по-какъв начин може да стане става изключително лесно чрез радио, телевизия, литература и т.н.
Т.е. "ЗАТВОРЕНОТО ОБЩЕСТВО" става целият свят. Културите се смесват и изкрастализират в една по-обща, която стои над местните. РАзбира се по-развитите цивилизации, внасят по-големи промени в културите на по-малките, което е и естествен резултат на успешността на развитие. Явно е, че култури с по ниско развитие са по неефективни от по-развитите култури, а от само себе си следва, че по-малките култури трябва да възприемат положителното от по развитите и от тука идва борбата за равенство на човешките права. Все пак по-развитите култури са минали през подобни етапи на развитие засягащи човешките права.
От друга страна всяка една култура има нещо, което може да е ценно за другите култури и което другите да възпримат наготово, което пък е идеята за валидността на всяка култура сама за себе си?